Старите хора нареждат, че първото парче от коледната погача се отделя за Богородица. На най-възрастните в семейството се пада да разчупят празничния хляб, в който е скрита и сребърната пара. Мъжът и жената трябва едновременно да държат питата високо над главите си.

Към първия залък стопанката отделя по малко от всяка гозба на масата – от сърмите, боба, орехите и баницата с тиква. Препълнената чиния цяла нощ седи пред иконата на Богородица. На сутринта храната се дава на птичките – да я отнесат нависоко.

Най-големият късметлия на Бъдни вечер е този, който извади сребърната пара от погачата. Здраве и щастие очакват и този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите ще гадаят за бъдещето си през Новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един.

Дънерът от круша в огнището е символ на надеждата. Бъдникът не трябва да гасне. На Коледа се гадае и по лучени люспи. По една се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини.

Госпожиците също търсят обещания за щастлив семеен живот на Коледа. Те крият залък от погачата под възглавницата си и чакат да видят насън бъдещия благоверен. Не трябва да забравят, че ако се погледнат в огледалото след залез на Бъдни вечер, може без време да се сдобият с бели коси и бръчки. /БГНЕС/