На този ден: Измерено е най-силното земетресение в историята - магнитуд 9,5

На 22 май 1960 г. Земята записа рекорд, който не е подобрен и до днес. Голямото чилийско земетресение, известно още като земетресението във Валдивия, достигна магнитуд 9,5, най-силният трус в историята на инструменталните сеизмични измервания. Бедствието отне живота на хиляди хора, предизвика разрушителни цунамита през целия Тихи океан и промени завинаги представата на учените за това на каква сила е способна планетата.

Удар, който нямаше равен

Епицентърът беше в Южно Чили, недалеч от град Валдивия. Земетресението беше резултат от движението по границата между две тектонски плочи, мястото, където океанското дъно потъва под Южноамериканския континент. Освободената енергия беше толкова огромна, че разломът се разкъса по протежение от стотици километри.

Магнитуд 9,5 не е просто число малко по-голямо от другите силни земетресения. Скалата за магнитуд е логаритмична, всяка цяла единица означава приблизително 32 пъти повече освободена енергия. Това прави Валдивия събитие от съвсем друг порядък в сравнение с почти всичко друго, регистрирано преди или след него.

Цунамита през половината свят

Разрушенията не останаха само в Чили. Земетресението изтласка огромни водни маси и породи цунами, което се понесе през Тихия океан със скоростта на пътнически самолет. Часове по-късно вълните удариха Хаваите, а след това достигнаха и бреговете на Япония, на около 17 000 километра от епицентъра, където също причиниха жертви и щети.

Именно този трансокеански обхват превърна бедствието в повратна точка. Стана ясно, че едно силно земетресение на едното полукълбо може да застраши човешки животи на другото, и че светът се нуждае от координирана система за ранно предупреждение.

Какво остана след Валдивия

Точният брой на загиналите остава предмет на различни оценки, но се приема, че жертвите са няколко хиляди, а стотици хиляди хора са останали без дом. Земетресението промени и самия пейзаж, цели участъци от чилийското крайбрежие се слегнаха, а други се повдигнаха.

Дългосрочното наследство на Валдивия е научно и хуманитарно. Бедствието ускори развитието на съвременната сеизмология и стана един от поводите за изграждането на Тихоокеанската система за предупреждение за цунами. Близо седем десетилетия по-късно земетресението от 22 май 1960 г. остава еталонът, спрямо който се измерва разрушителната сила на планетата, и напомняне колко малко предупреждение дава Земята, преди да се раздвижи.