НАСА засне най-близките изображения на Слънцето досега

При рекордното си приближаване до Слънцето в края на миналата година, космическият апарат на НАСА — Parker Solar Probe — засне зашеметяващи нови изображения от вътрешността на слънчевата атмосфера. Тези новоразпространени снимки — направени по-близо до Слънцето от всякога досега — помагат на учените да разберат по-добре влиянието на Слънцето в цялата Слънчева система, включително събития, които могат да окажат въздействие върху Земята.

"Parker Solar Probe отново ни пренесе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда“, каза Ники Фокс, заместник-ръководител на дирекцията "Научни мисии“ в централата на НАСА във Вашингтон. "С очите си, а не само чрез модели, ставаме свидетели на това къде започват заплахите от космическото време за Земята. Тези нови данни ще ни помогнат значително да подобрим прогнозите си за космическото време, за да гарантираме безопасността на нашите астронавти и защитата на технологиите ни тук на Земята и из цялата Слънчева система.“

Parker Solar Probe започна най-близкото си доближаване до Слънцето на 24 декември 2024 г., прелитайки само на 3,8 милиона мили (приблизително 6,1 милиона километра) от повърхността на звездата. Докато прелиташе през външната слънчева атмосфера, наречена корона, в дните около перихелия, апаратът събираше данни с помощта на набор от научни инструменти, включително широкоъгълния имиджър за слънчевата сонда, известен като WISPR.

Новите изображения от WISPR разкриват короната и слънчевия вятър — постоянен поток от електрически заредени частици от Слънцето, който бушува из Слънчевата система. Слънчевият вятър се разпростира из цялата Слънчева система и има широк спектър от въздействия. Заедно с изригвания на материал и магнитни токове от Слънцето, той помага за генерирането на полярни сияния, изтъняването на планетарните атмосфери и предизвиква електрически токове, които могат да претоварят електропреносните мрежи и да повлияят на комуникациите на Земята. Разбирането на влиянието на слънчевия вятър започва с изучаването на неговия произход на Слънцето.

Изображенията от WISPR дават на учените по-близък поглед към това, какво се случва със слънчевия вятър веднага след като бъде освободен от короната. Те показват важната граница, където посоката на магнитното поле на Слънцето се сменя от северна на южна, наречена хелиосферна токова повърхност. Също така улавят сблъсъка на няколко коронални масови изхвърляния (CMEs) — големи изригвания на заредени частици, които са ключов фактор за космическото време — за първи път в висока резолюция.

"В тези изображения виждаме как CMEs буквално се натрупват едно върху друго,“ казва Ангелос Вурлидас, учен от екипа на инструмента WISPR в Лабораторията по приложна физика на Джонс Хопкинс, която е проектирала, построила и управлява космическия апарат в Лоръл, Мериленд. "Използваме това, за да разберем как CMEs се сливат, което може да бъде важно за космическото време.“

Това видео, направено от изображения, заснети от инструмента WISPR на Parker Solar Probe по време на рекордното му прелитане покрай Слънцето на 25 декември 2024 г., показва слънчевия вятър, изтичащ от външната атмосфера на Слънцето — короната.

Когато CMEs се сблъскват, траекторията им може да се промени, което затруднява прогнозата за тяхното движение. Сливането им може също да ускори заредените частици и да смеси магнитните полета, което прави ефектите от CMEs потенциално по-опасни за астронавти и сателити в космоса, както и за технологиите на Земята. Близкият поглед на Parker Solar Probe помага на учените по-добре да се подготвят за такива ефекти от космическото време на Земята и извън нея.