Мариус Куркински: След смъртта на майка ми преминах през опасен период и допуснах грешки, от които ме е срам

В новия епизод  актьорът Мариус Куркински прави една от най-личните си изповеди до момента, в която говори откровено за самотата, любовта, греховете и цената на професията, в подкаста "Храмът на историите" с водещ Мариян Станков - Мон Дьо.

Още в началото на разговора Куркински не влиза през ролите си, а през личното признание. Той се определя като "егоистичен човек“ и заявява, че не е успял да даде достатъчно на най-близките си хора. По думите му театърът го е "окастрил“ откъм способността да бъде достатъчно отдаден в личните си отношения.

Актьорът се връща към началото на своята кариера и големите успехи през 90-те години, когато се превръща в една от ярките фигури на българската сцена. Въпреки популярността, той признава, че осъзнаването, че няма да стане световно известен артист, го е накарало да приеме по-сериозно собственото си творчество.

Куркински говори откровено и за тежките моменти в живота си – смъртта на майка си и години по-късно на баща си. И в двата случая той излиза на сцената почти веднага след трагедията, като днес поставя под въпрос дали това е било сила или емоционално изключване.

След смъртта на майка си преминава през период, който сам определя като "опасен“, в който се отдръпва от сцената и допуска грешки, за които изпитва срам, но не желае да ги назовава.

Темата за любовта също заема важно място в разговора. Актьорът я описва като "преживяно състояние“ и разказва за голяма, споделена любов, приключила по взаимно решение, за да остане чиста. По-късно преживява и друга връзка, която определя като "тотална щета“.

Днес той признава, че е сам в личния си живот, но не го възприема като трагедия, а като естествен резултат от житейския му път и изборите му.

Куркински засяга и темата за вярата, като заявява, че Бог не мълчи - хората са тези, които са спрели да чуват. Според него проблемът е във "вкаменяването“ на човешките сърца, а не в отсъствието на духовност.

Той прави и критичен коментар към състоянието на българското общество и култура, като изразява съжаление за загубата на интерес към по-дълбокото изкуство. Именно затова новият му сценичен проект е насочен към българските автори и език.

В края на разговора актьорът оставя въпрос, който определя като най-важен - същият, който според него Бог задава на всеки човек: "Къде си?“