Лошото момче на Холивуд Вал Килмър, известен с ролята си на любимеца на феновете Ледения в "Топ Гън“,
почина на 65-годишна възраст. Но една от най-големите му и сърцераздирателни битки бе тази за здравето му, битката с рака помрачи последните години на звездата, пише
Mirror.
След огромния успех на "Топ Гън“ "универсалният" актьор се превърна в един от най-изявените водещи фигури в Холивуд през 90-те години. Кариерата му, изпълнена с възходи и падения, продължава четири десетилетия, като дори продължава да се бори с рак на гърлото. Превъплъщението му в Джим Морисън в The Doors през 1991 г. получи широка оценка, но поредица от провали в края на десетилетието доведоха до спад в кариерата на Килмър.
Но въпреки няколкото спора с режисьори и колеги, които обвиняват Килмър, че е "взискателен“, актьорът показва своята гъвкавост и уравновесеност с роли в черната комедия Kiss Kiss Bang Bang (Целувки с неочакван край) и трилъра Paydirt в по-късните години, последния заедно с дъщеря си Мерседес.
Последната му роля в киното, може би съвсем уместно, е в "Топ Гън: Маверик", като се превъплъщава в ролята на Ледения и възражда кариерата си, пише изданието. Филмът печели няколко награди, но не получава БАФТА и "Златен глобус“.
През 1988 г. Килмър, родом от Лос Анджелис, се жени за британката Джоан Уоли, от която има две деца. Двамата се развеждат през 1996 г., след което Килмър има връзки с различни други известни актриси, сред които певицата Шер и моделът Синди Крауфорд.
По време на борбата си с рака актьорът участва в документален филм в Amazon Prime, наречен Val, в който споделя, че му се е налагало да се храни през тръба за хранене. В програмата от 2021 г. звездата добави: "Трябва да направиш избора да дишаш или да се храниш. Това е препятствие, което присъства много силно при всеки, който ме видия“.
През годините Вал води немалко битки за здравето си, най-тежката от които е с рака на гърлото. По време на документалния филм децата му Джак и Мерседес разказват за неговото здраве и радост от живота.
"Той се справя добре. Все още се възстановява. Процесът на възстановяване е също толкова изтощителен, колкото и самото заболяване. Той е просто чудовище на живота и толкова много обича живота. Той трябва да документира всичко, защото не може да бъде спрян“, споделят тогава те.