Колко милиона ще бъдем до 2080 г.?

Националният статистически институт (НСИ) работи по актуализираната демографската прогноза за развитието на населението по пол и области в перспектива до 2085 година и се очаква тя да бъде готова до края на годината.

Това съобщи Магдалена Костова, директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ.

Предишната прогноза е направена на база данните от предходното преброяване и от съществуващата статистика между двете преброявания.

"Сега имаме много голямо намаление на населението, което естествено ще се отрази и на прогнозата", допълва експертът и посочва, че очакванията са тя да е по-песимистична, защото демографските процеси в страната от години са едни и същи – населението намалява, застарява, има ниска раждаемост и висока смъртност и емиграция.

"Няма статистически демографски показатели, които да определят кога една държава изчезва.Една държава не може да спре да съществува, тази територия винаги ще остане. Тук са живели и 2 млн. души и 9 млн., и сега - 6,5 млн., въпросът е какви хора ще пребивават на тази територии", коментира експертът.

При последното преброяване през 2021 г. статистиката отчете, че населението на България вече е 6 519 789 души, интензитетът на намаление се е увеличил спрямо предходните преброявания, почти 24 процента от населението на страната е на 65 и повече навършени години.

Положителната новина е повишаването на образователното равнище на населението – всеки четвърти е с висше образование, но става дума за количествено измерение на показателя, защото преброяването не може да установи качеството на образованието.

При последното преброяване бе отчетено, че населението е с 844 000 души по-малко спрямо предходното, като 500 000 са от негативен естествен прираст и малко над 344 000 са от отрицателно миграционно салдо – хора, които са напуснали страната и не са се върнали в родината си.

Процесите в областта на демографията, които се случиха поради COVID пандемията – високата смъртност, отчетеният голям поток на миграция от градовете към селата и завръщането на българите в родината, не се оказа устойчива тенденция.

Демографската прогноза, върху която сега НСИ работи, отново ще е в три сценария – песимистичен, реалистичен и оптимистичен, като и трите са съобразени с динамиката на демографските процеси.

По-оптимистичният вариант е с презумпция за конвергенция с развитието на ЕС в контекста на членството на страната ни в Общността, което предполага развитието на икономиката на страната ни да е успоредно с останали държави от ЕС, което предполага конвергентност и в демографските събития, изтъкна експертът.

Според последната прогноза, оповестена от НСИ през 2018 г., която е реалистична и базирана на конвергентността, през 2080 година общият брой на населението на България трябваше да бъде 4 872 317 души.

Според прогнозата при втория оптимистичен вариант общият брой на населението в страната ни през 2080 година трябваше да бъде 5 205 354 души, а при песимистичния сценарий населението на България трябваше да е 4 692 336 души.

"За да се преодолеят негативните демографски процеси, мерките трябва да са таргетирани", смята експертът.

По думите ѝ раждаемостта в България следва европейските тенденции, което означава, че мерките по-скоро трябва да се насочат към задържането на българите в страната и евентуално към привличане на някакъв поток от имигранти, които да подобрят възрастовата структура на населението и да се увеличи делът на активното население в страната.

"Основното е да се създадат условия българите да остават в родината си", подчерта експертът, а по думите ѝ това минава през подобряване на достъпа до образованието, здравеопазването, инфраструктурата.

Костова участва в дискусионен форум на тема "Необратим ли е демографският срив в България?", организиран от сдружение "Гражданска инициатива България 2050" с подкрепата на Центъра за демографски изследвания и обучение и други обществени организации.

Според прогноза на ООН до края на века България ще се "свие" до 3 млн. души

Председателят на сдружението Валентин Съйков напомни, че след като населението на България е било почти 9 млн. през 1989 г., вече сме 6,5 млн. "Колкото ни завари Втората световна война", коментира Съйков и допълни, че само за десетте години между двете последни преброявания България е претърпяла най-голямата си демографска загуба – над 844 000 души. Той цитира прогноза на ООН, според която до края на века България ще се "свие" до 3 млн. души.

"Толкова, колкото при съединението на Княжество България с Източна Румелия", отбеляза Съйков.

"Това, че сме свидетели на срив в броя на населението е безспорно, остава въпросът дали кризата се превръща в необратима катастрофа, или е възможно все пак да бъде овладяна", посочи той и допълни, че "решението е в ръцете на цялото българско общество".

Проф. д.н. Нако Стефанов, доктор на философските науки и доктор по история, заяви, че тежката социодемографска катастрофа на България вече е превърнала значими части от страната в антропологически пустини – Северозападна, Североизточна и Югоизточна България. Заради демографския бум в редица континенти, според учения е неминуема и демографската вълна у нас.

"Желаем или не, нас вече ни сполетява демографска вълна, защото ние освобождаваме територия и естествено към нас се задвижват маси от хора, заяви Стефанов. Ако днес започнем с дейности за демографско възраждане на България, най-рано след пет до десет години ще усетим въздействието", предупреди ученият, цитиран от БТА.