Кои животни спят зимен сън в България?

Зимният сън е летаргията, в която изпадат някои животни през студените месеци. Това се случва естествено и е необходимо за оцеляването сезонно замиране на телесните функции, съобщават от зоокъта във Варна.

Начинът, по който мечките се адаптират към зимните условия, е чрез трупане на храна и съхраняването и под формата на мастни депа. Те се хранят обилно през есента, за да надебелеят. Тогава те започват постепенно да забавят метаболизма си и сякаш "превключват“ на енергийно пестящ режим – зимен сън.

По сходен начин като мечките таралежите се хранят много през есента. Зимата изпадат в зимен сън и нямат нужда да събират запаси, защото натрупват хранителни вещества под формата на мазнини.

Характерно за гущерите е, че са с непостоянна телесна температура. През есента се събират в скривалищата си на групи. Най-често се покриват в дупки в почвата или се скриват под дънери, където заспиват зимен сън.

През зимата всички пчели се струпват в центъра на кошера, за да се топлят една в друга. Заспиват, привеждайки главата си надолу, а антенките им спират да се движат. Змиите са активни само през топлите месеци, обикновено през деня. Свикнали са да се припичат на слънце, затова прекарват от 2 до 6 месеца в зимен сън.

Докато спят зимен сън някои животни са си на практика почти като мъртви. Тези "истински“ хибернатори са дървеници, прилепи и земни катерици (лалугери). Язовецът е едно от животните които спят зимен сън, но може би единственото което приема квартиранти през това време- понякога лисици се настаняват в бърлогата му,но той не ги гони.

При условия на захлаждане костенурките също изпадат в хибернация – т.е. минимализиране на всички жизнени процеси, при което не приемат храна и ограничават движението си. При следващо затопляне отново възобновяват своята активност. Обикновеният сънливец, вид гризач от семейство Сънливцови, наричан още съсел, поставя рекорд по продължителен сън сред бозайниците в естествени условия.