Защо ли темите за култура? Уж Пловдив е град с неколкохилядолетна култура и изкуство, а днес като че ли творците и почитателите на изкуството и културата, сътворени в древния град, са изчезнали в небитието? Кой е Христо Стефанов? За тези, които още не са научили, и за тези, които са забравили, ще припомня: един от легендарната пловдивска петорка зографи. Слона, Йони, Енчо, Митьо... Ще припомня няколко от откровенията на бачо Христо (който догодина ще навърши 80, пожелавам му и вековен юбилей): "Какво е за мен Пловдив? Боже мой! Всичко! Тогава бяхме бедни, но много щастливи. На главната улица, на която аз съм израсъл, имаше много странни хора. Имаше един Цариградски... Яхнал колело, обикаляше улицата и чистеше плювалниците. По тази улица се разхождаше и Павлето - едно миловидно джудже с два бастуна. По нея ходеше и прочутият луд на Пловдив - Мильо, на когото после поставиха нещо като паметник. Там, сред тези хора, се носеше и Златю Бояджиев... Не съм се мислел за новатор. Аз съм рисувал, тъй както съм чувствал, или както съм разбирал... Имах късмет да общувам и с Майстора. Съдбата ме срещна и с Цанко Лавренов...Паното в НДК, признавам си, е сред най-значимото, което съм създал. Усещах това, още докато го правех. Темата беше "Човекът и трудът"... Не очаквах, че България, която има, общо взето, добро и миролюбиво население, ще се напълни с толкова злина. Никога не съм очаквал, че такива ужасни неща дремят в човешката същност, на които сме свидетели почти ежедневно... В най-тежките ни исторически моменти сме запазвали някакви морални ценности. Сега просто няма ценности... Така стигнах дотук, надявам се, така и ще си ида, още няколко години ще продължавам да вървя прав."