На осмия ден от месец септември Българската православна църква слави Рождеството на Пресвета Богородица- един от трите най-големи празници, посветени на Божията майка и е сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Народът нарича този голям Богородичен празник Малка Богородица, за разлика от Голямата Богородица на 15 август, когато се отбелязва Успението на Пресветата Майка.
Българите приемат Божата майка като защитница на родилките, на майките и на децата. Жените посещават църквата и молят помощта на светицата за раждането и отглеждането на децата си. Обкичват иконата й с цветя, дребни монети и дарове.В нейна чест месят Богородична пита, която раздават на роднини и съседи, за да са здрави децата им.
Според народния обичай на празника Малка Богородица се вари жито, което най-напред се носи в църквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве.
Малка Богородица е един от най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цялата страна. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден. Дават се курбани, като за Богородица се коли овца. От тях се раздава на бедните, защото се приема, че Светата Дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата.
В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана - жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.