Ето защо учени изследват бездомните кучета в Чернобил

Аварията в атомната електроцентрала Чернобил през 1986 г., е най-голямата в историята на ядрената енергетика. Когато четвърти реактор на ядрената електроцентрала в "Чернобил“ избухва, хората, които живеят 30-километровата зона около централата биват евакуирани. Властите не им позволяват да вземат своите домашни любимци със себе си. Вместо това, пращат военни, които трябва да избият животните, оставени от своите стопани. Ала не успяват напълно. Днес в Забранената зона около "Чернобил“ живеят близо 600 кучета, а специални организации се грижат за тях. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от тогавашния СССР, Източна Европа и Скандинавия. 

Ново изследване прави стъпка към разбирането как излагането на радиация може да повлияе на ДНК. Известно е, че заради изхвърлената радиация, властите евакуират целия град Припят, разположен на няколко километра от електроцентралата. Днес район с радиус от около 30 км. около централата е по същество необитаван от хора, но е домакин на стотици кучета. 

В статия, публикувана миналата седмица в списание Science Advances и цитирана от bTV, екип от учени описват резултатите от изследване на геномите на 302 от тези кучета. Те до голяма степен са потомци на домашни любимци, които жителите са изоставили, докато са бягали по време на бедствието. Поколения наред животните са живели в самата централа, те са спали в изоставени сгради и са молели почистващи екипи и туристи за отпадъци. 

Учените открили, че кучетата от електроцентралата са генетично различни от тези, които живеят на километри от мястото. Все още няма доказателства, че радиацията е причинила генетичните разлики между кучетата в тези различни райони, както казва Джим Смит, учен по околната среда от университета в Портсмут в Англия, който е изучавал аварията в Чернобил, но не е част от проучването. Според проучването, части от електроцентралата имат 10 до 400 пъти по-високи нива на радиоактивния цезий-137, отколкото в самия град Чернобил  Но няма да е лесно за учените да разберат кои генетични разлики могат да бъдат причинени от това излагане спрямо други фактори, казва Дейвид Бренер, радиационен физик в Колумбийския университет.  

Екипът планира да направи повече проучвания върху тези кучета, които се надяват да разкрият генетични мутации, свързани с оцеляването в сурови, радиоактивни среди. Бъдещите прозрения за тези кучета биха могли да помогнат за защитата на хората от излагане на радиация, да доведат до лечение на рак или да информират космическите агенции как да се справят с космическата радиация, според New Scientist. Това настоящо проучване е първа стъпка в научаването как излагането на по-високи нива на радиация засяга големите бозайници, казва Кари Екенстед, ветеринарен лекар от университета Пърдю, който не е участвал във въпросното проучване.