Днес е голям празник

Християнският празник Възнесение Господне, известен още като Възнесение Христово или Спасовден се отбелязва днес 21 май. На този светъл ден имен ден празнуват Спас, Стас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир и Сотир. Според свидетелството на апостолите, празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Традицията повелява Възнесение Господне да се празнува винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, което означава, че се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Празникът е дълбоко почитан от българите както в миналото, така и днес, като с него са свързани множество любопитни поверия и народни обичаи.

Почитане на паметта на мъртвите

Един от основните обичаи на Спасовден изисква в навечерието или с изгрева на самия ден да се отиде на гробищата. Къщните врати се оставят отворени, за да могат мъртвите да излязат безпрепятствено. На гробовете жените оставят и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, мляко, както и сготвен фасул или ориз. Според народното вярване, покойниците "вземат“ донесената храна, а ако за някого няма оставено нищо, той слага в пазвата си шепа пръст и си отива.

Обредното ходене на росен и продължаването на рода

В българския фолклор Спасовден е тясно обвързан с обичая "ходене на росен“, който е част от по-широката система около Русалската неделя – седмицата на сезонна поява и активност на русалките. Тези митични съсъщества, подобни на самодивите, берат цветето росен (самодивско цвете) по ливадите в нощта срещу празника, след което сеят магическа роса по нивите за плодородие и богата реколта. Обичаят предвижда хронично болни хора, страдащи от "самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, да преспиват в пълно мълчание в тези местности. Те носят различни дарове за русалките, преди изгрев се търкалят в росата и напускат мястото отново в пълна тишина, очаквайки магическите сили да ги излекуват.

Със същата митична нощ е свързана и една стара традиция, създадена за продължение на рода, когато причината за безплодието в семейството е в мъжа. Омъжени жени, които не са забременели повече от година, могат да "излекуват“ безплодието си, като преспят под растението росен. Те задължително трябва да бъдат с придружител, с когото нямат кръвна връзка – най-често овчар или мъж от друго село. Това специфично решение за продължаване на рода в миналото не се е считало за изневяра от общността.

Магическата сила на спасовската роса и билките

Народните поверия гласят, че в нощта срещу Спасовден русалките и самодивите пръскат целебна роса по ливадите и нивите. Поради тази причина хората излизат рано призори, за да се търкалят в росната трева за здраве през цялата година. Самата роса се събира и се пази за измиване при различни заболявания. В миналото е съществувал и обичай в тази нощ да се събират билки и лековити треви, тъй като старите хора вярвали, че точно на този празник растенията придобиват специална лековита мощ.

Метеорологични поверия, обредни песни и танци

Според българските традиции, на Спасовден се "отключва“ лятото, като народната мъдрост гласи: "Дойде ли Спасовден – идва и жътвата“. Веднага след този ден земеделските стопани започват активна работа на полето. Налице е и силно поверие, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще бъде изключително плодородна. За да измолят този полезен за зърнените култури валеж, в миналото младите хора са организирали процесии извън пределите на селата, изпълнявайки специални обредни песни, макар този обичай да е бил почти изчезнал още в края на XIX век.

Като част от празничната обредност на този ден се играе и особено "спасовско хоро“, което се изпълнява без никакъв инструментален съпровод, а само под звуците на определени хороводни песни.