Християнският празник Възнесение Господне, известен още като Възнесение Христово или Спасовден се отбелязва днес 21 май. На този светъл ден имен ден празнуват Спас, Стас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир и Сотир. Според свидетелството на апостолите, празникът отбелязва момента, в който Иисус Христос се възкачва на небето. Традицията повелява Възнесение Господне да се празнува винаги точно 40 дни след първия ден на Възкресението, което означава, че се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден. Празникът е дълбоко почитан от българите както в миналото, така и днес, като с него са свързани множество любопитни поверия и народни обичаи.

Почитане на паметта на мъртвите

Един от основните обичаи на Спасовден изисква в навечерието или с изгрева на самия ден да се отиде на гробищата. Къщните врати се оставят отворени, за да могат мъртвите да излязат безпрепятствено. На гробовете жените оставят и раздават помежду си първите узрели череши, обредни краваи, мляко, както и сготвен фасул или ориз. Според народното вярване, покойниците "вземат“ донесената храна, а ако за някого няма оставено нищо, той слага в пазвата си шепа пръст и си отива.

Обредното ходене на росен и продължаването на рода

В българския фолклор Спасовден е тясно обвързан с обичая "ходене на росен“, който е част от по-широката система около Русалската неделя – седмицата на сезонна поява и активност на русалките. Тези митични съсъщества, подобни на самодивите, берат цветето росен (самодивско цвете) по ливадите в нощта срещу празника, след което сеят магическа роса по нивите за плодородие и богата реколта. Обичаят предвижда хронично болни хора, страдащи от "самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, да преспиват в пълно мълчание в тези местности. Те носят различни дарове за русалките, преди изгрев се търкалят в росата и напускат мястото отново в пълна тишина, очаквайки магическите сили да ги излекуват.

Със същата митична нощ е свързана и една стара традиция, създадена за продължение на рода, когато причината за безплодието в семейството е в мъжа. Омъжени жени, които не са забременели повече от година, могат да "излекуват“ безплодието си, като преспят под растението росен. Те задължително трябва да бъдат с придружител, с когото нямат кръвна връзка – най-често овчар или мъж от друго село. Това специфично решение за продължаване на рода в миналото не се е считало за изневяра от общността.

Магическата сила на спасовската роса и билките

Народните поверия гласят, че в нощта срещу Спасовден русалките и самодивите пръскат целебна роса по ливадите и нивите. Поради тази причина хората излизат рано призори, за да се търкалят в росната трева за здраве през цялата година. Самата роса се събира и се пази за измиване при различни заболявания. В миналото е съществувал и обичай в тази нощ да се събират билки и лековити треви, тъй като старите хора вярвали, че точно на този празник растенията придобиват специална лековита мощ.

Метеорологични поверия, обредни песни и танци

Според българските традиции, на Спасовден се "отключва“ лятото, като народната мъдрост гласи: "Дойде ли Спасовден – идва и жътвата“. Веднага след този ден земеделските стопани започват активна работа на полето. Налице е и силно поверие, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще бъде изключително плодородна. За да измолят този полезен за зърнените култури валеж, в миналото младите хора са организирали процесии извън пределите на селата, изпълнявайки специални обредни песни, макар този обичай да е бил почти изчезнал още в края на XIX век.

Като част от празничната обредност на този ден се играе и особено "спасовско хоро“, което се изпълнява без никакъв инструментален съпровод, а само под звуците на определени хороводни песни.