На 2 януари Православната църква чества Свети Силвестър, папа Римски. Също днес църквата прославя Преподобни Серафим Саровски Чудотворец.

Свети Силвестър е управлявал цели 21 години римската църква и е покръстил самия император Константин Велики. През неговото светителство били проведени най-важните реформи за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството. Свети Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите.

В народния календар вторият ден на Сурваки - 2 януари, е известен като Караманов ден. Той е посветен на впрегнатия добитък - волове, биволи, коне, магарета. Народът го нарича още Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.

Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват - понякога и женени мъже, организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи или друг едър рогат добитък и изриват тора от неизринатите от Коледа обори.

Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Православната вяра свързва с името на Свети Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

В народната традиция празникът е свързан и с обичая Полазване. И на този ден като на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, добър или лош, здрав или болнав, богат или беден - такава ще е годината.

В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна. Не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.

Имен ден празнуват Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.