Братът на Даниел Бачорски: Един инцидент с нож го праща в терапевтична общност
Последният епизод на телевизионното предаване "SOS Разтребители“ бе белязан от силни емоции и тежки лични признания, след като екипът посети терапевтичната общност в село Бакьовци, за да преобрази рехабилитационния център и да представи историята на лекуващия се там Атанас Бачорски. Животът на 40-годишния мъж, който е брат на водещия Даниел Бачорски, се превърна в централна тема на мисията.
Атанас говори откровено за дългогодишната си битка със зависимости към алкохол и стимуланти – борба, която продължава и до днес. След като преди години ситуацията станала опасна, той потърсил помощ от своите братя, които се обединили около желанието да го спасят и открили рехабилитационен център, в който да получи професионална подкрепа.
Повратният момент и инцидентът с оръжие
Аз съм Атанас Бачорски, на 40 години и за първи път попаднах в терапевтичната общност в село Бакьовци преди шест години. Преди това имах тежка злоупотреба с алкохол и стимуланти,
Мъжът признава, че е съзнавал проблема си, но тежък инцидент се оказал реалната повратна точка в неговия живот. В своята изповед той допълни:
Изпитвах огромна вина, защото предната вечер бях извадил нож срещу Георги, преди да ме доведат тук
Приемането на личната идентичност и потисканият гняв
В емоционалното си изказване братът на водещия за първи път говори открито и за друга дълбока тема от личния си живот, свързана с неговия характер и себеусещане.
Имам проблем с гнева и ми е трудно да се справям с него. Има гняв, който е задържан с години. Това е свързано с моята хомосексуалност. Аз съм хомосексуален
Той обясни, че му е било необходимо много време, за да осъзнае напълно себе си и да успее да приеме собствената си идентичност.
Акцията по преобразяването на центъра
Междувременно екипът на "SOS Разтребители“ се зае със задачата да преобрази изцяло рехабилитационния център в рамките на 48 часа. Въпреки огромното количество физическа работа, емоционалните съдби на хората, които живеят в общността, мотивирали всички участници да се включат още по-силно в каузата. Наред със сълзите и тежките признания, в атмосферата не липсвало и добро настроение, а хуморът и желанието за ново начало съпътствали всяка стъпка от трансформацията на мястото.