"Арт" проекти на "Пловдив 2019“ засенчиха ромските фондации в точене на пари за благото на етноса

Едва ли някой може да каже колко стотици милиони са изхарчени в името на ромите у нас за последните 27 години. Като се започне от проекти за ромска интеграция, ромско включване и десегрегация, финансирани по национални и европейски програми, от Световната и от Европейската банка за възстановяване и развитие, и се стигне до западните фондове. Като приключат парите, свършва и "включването". В усвояването на средствата масово се включиха ромските фондации, повечето от които бяха създадени именно с тази цел. Какво по лесно от това да поискаш пари за ограмотяване, десегрегация, здравна просвета и социални придобивки. В повечето случаи резултатът е нулев, а етносът – употребен. Около 5 милиона са потънали само в образователни проекти, а ние продължаваме ли продължаваме да финансираме програми за обучение по български на деца и възрастни, за които езикът не е майчин.

"Арт" проекти, финансирани от "Пловдив 2019", са на път са засенчат  тези на ромските фондации. Клъстер "Махала" от апликационната книга дава картбланш за работа с ромската общност по кварталите на града. Това добре, но написаните по брюкселски тертип проекти служат единствено творците да си начешат крастата, да експериментират всеки в своята област и да си го добавят към CV-то, а последното, за което ги е грижа, е ползата или промяната за тяхната таргет група на финала. Авторите на въпросните проекти в повечето случаи за първи път стъпват в ромска махала, какво останало да познават спецификите на етноса и тънкостите в общуването с него.

В момент, в който един от приоритетите на държавата е обхват и задържане на децата в училище (а отпадналите са основно от ромски произход), в Столипиново ще учат ромчетата що е то сценарий и как се прави филмов анализ. Това трябва да се случва след часовете, при положение, че учителите полагат неимоверни усилия да изкарат задължителната програма. Деца, които трудно говорят български, ще навлизат в дебрите на Седмото изкуство. Убеден съм, че 95% от потенциалните участници в проекта на сдружение "Седем" не са стъпвали в киносалон. Да, но "Първи стъпки в киното", финансиран по отворена покана "В последния момент", предвижда 10 занимания за учениците, 5 от които ще са насочени към филмовия анализ и сценарната работа. В останалите децата ще пробват на практика теоретичните знания и дори ще се опитат да заснемат учебни филми. "Филм" не се и съмнявам, че ще има – дай им на ромите камера и им гледай сеира. И какво от това?

Беше анонсирано, че в ОУ "Панайот Волов" в Шекер махала ще се играе представление на ромски и български език. Училището разполага с театрална зала, която само си изгради с пари от бюджета за изява на децата, но учителите едва удържаха по местата им учениците, които нехаеха за посланието от моноспекъла. Макар че актрисата Наталия Цекова е от ромски произход и е завършила актьорско майсторство в НАТФИЗ. Въпреки старанието й да ги завладее, те предпочитаха да се забавляват с мобилните телефони, чуваха се дюдюкания по адрес на сексапилната актриса, а на десетата минута след началото заизлизаха един след друг. Анонсът, че спектакълът се  базира на реални истории на роми и фрагменти от техни легенди, а идеята за справянето с препятствията в процеса на интеграция, останаха само на хартия.  Едно уточнение – в сайта на фондацията пише, че спектакълът ще бъде поставен в три училища, но участието на учениците се свеждаше да това да бъдат публика.

Още два примера:

В проекта "Да научим от Столипиново" немските архитекти и артисти Мартин Калтвасер и Майк Ронц, съвместно с хора от квартала, ще строят временна структура на брега на Марица в Столипиново. Обосновката на проекта е, че ще разобличава общоприетите стереотипи във възприемането на ромската общност и ще насърчава междукултурното общуване чрез методите на изкуството.

"Пловдив Заедно: премахване на гетата и границите в квартал Столипиново - Пловдив“ е проект, свързан със социалната и обществена интеграция и подобряване на уменията за общуване и креативност на деца от ромската общност в Столипиново. Дейностите предвиждат организиране на творчески курсове за деца с интерес към фотографията (как ли ще го установят), както и провеждането на спортни дейности  с деца и младежи между 10- и 17-годишна възраст.

До момента не съм се натъкнал на проект от "Махала" (може и да не съм чел внимателно), от който да има някаква практическа полза. Все са инсталации, театрални и кино експерименти, фотоизложби и т.н. Кои от кои по-подходящи за Столипиново, Арман, Шекер или Аджисан махала. С изключение на дребните проекти, реализирани от читалищата. Между другото, финансирането там е най-оскъдно – максимална сума е 3000 лева.

Без каквато и да е идея за противопоставяне, но проектът на район "Източен", например – "Растем заедно", в който деца и родители ходят заедно на театър, мюзикъл, концерт, цирк, има доста по-голям ефект и ги извежда от махалата.

Колко по-смислено би било да видят експонатите в Природонаучния, Археологическия или Историческия музей, да сглобяват там пъзели или да оцветяват, да се качат на Младежкия хълм или да се разходят из Стария град и да научат нещо за Пловдив – града, в който живеят, но не познават. Скучно и тривиално, нали? Изобщо не звучи помпозно, няма кой знае какво да се отчете, а какво останало да обосновеш по брюкселски.