Тридесет години след подписването на споразумението между България и Гърция, граничният преход "Рудозем - Ксанти" отвори врати. Проучване на Plovdiv24.bg разкрива как събитието преобразява ежедневието на стотици хиляди хора от двете страни на границата, задвижва туризма в Родопите и укрепва позицията на България като пълноправен член на Шенгенското пространство.

Три десетилетия от идея до реалност - хронологията на един проект

Историята на граничния преход "Рудозем - Ксанти" започва на 22 декември 1995 г., когато България и Гърция подписват споразумение за три нови гранични пункта. В замяна на правото на Гърция да използва 29% от водния резерв на река Места за срок от 35 години, двете страни се договарят да открият прехода Гоце Делчев — Драма, прехода Кърджали - Комотини и прехода Рудозем - Ксанти. Първите два се реализират сравнително бързо - съответно през 2005 г. и 2013 г. Третият чака три десетилетия.

Строителството на ГКПП от българска страна е възстановено през януари 2020 г. След 17 милиона лева инвестиции, пунктът от българска страна е завършен и разрешението за ползване е издадено на 13 декември 2023 г. От гръцка страна забавянето продължава заради обжалвания, свлачища и изпуснати срокове от строителите. Едва след уреждането на дипломатическите въпроси около водноресурсните права по река Арда строителството от гръцка страна е завършено с финансиране от гръцкия републикански бюджет.

Официалното отваряне на 20 януари 2026 г.

Официалното откриване се провежда от 10:45 часа на гръцка територия. Вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов и министърът на външните работи Георг Георгиев се срещат с министъра на инфраструктурата и транспорта на Гърция Христос Димас. Гръцката страна официално пуска в експлоатация последния пътен участък от Димарио до граничния пункт.

С пускането в експлоатация на пътната отсечка преходът се отваря за движение на автомобили до 3,5 тона. Ограничението за по-тежки превозни средства е временно - пътят от гръцка страна все още не е пригоден за камиони. Преходът е седмият на границата между двете страни и се превръща в алтернативен маршрут за значителна част от трафика към Беломорска Гърция.

Защо проектът се забави толкова дълго

Зад техническите забавяния стоят дипломатически сложности. Договарянето на водноресурсните права между двете страни е пряко свързано с темпото на изграждане на пътната инфраструктура - по-специално неподновяването на изтеклата 60-годишна спогодба за съвместно ползване на водите на река Арда. Гърция настоява въпросът да бъде уреден преди финализирането на строителството, което забавя реализацията с години.

В края на април 2025 г. премиерът Росен Желязков заявява, че в Гърция има участък, предмет на съдебни спорове, и неговото довършване ще отнеме допълнително време. Желязков поема публичен ангажимент - пунктът ще заработи най-късно до 2026 г. Ангажиментът е спазен.

Значението за Шенген и двустранните отношения

За България като пълноправен член на Шенгенското пространство новият преход укрепва практическото функциониране на зоната без вътрешни граници - гражданите на двете страни преминават свободно. Премиерът Желязков определя отварянето като събитие с голямо въздействие не само върху разбирането за добросъседство, но и върху функционирането на Шенген като цяло.

Практически, новият маршрут облекчава натовареността на двата основни прехода с Гърция - "Кулата - Промахон" и "Илинден - Ексохи". Той предоставя и алтернативен коридор в случай на форсмажорни обстоятелства по другите трасета.

Два часа от Ксанти до пистите - ефектът върху туризма

Географията е красноречива. Разстоянието от Смолян до гръцкия град Ксанти вече се изминава за под два часа по новия маршрут. Ефектът се усеща незабавно и конкретно - в ски курорта Пампорово.

Изпълнителният директор на "Пампорово" АД Стефан Присадов описва новия модел на посещения: гръцки граждани от Северна Гърция пристигат в петък, карат ски петък следобяд, събота и неделя до обяд, след което се връщат. Курортът отчита ръст и от другите балкански страни - Турция, Румъния, Сърбия и Северна Македония.

Март 2026 г. е може би най-добрият март от около шест години насам - както по условия за зимни спортове, така и по брой туристи. Ръководството на курорта свързва директно рекордния месец с отварянето на прехода при Рудозем.

На закуска в Гърция - как се промени животът на местните

За жителите на Смолянска област новият преход не е абстрактна инфраструктура - той е ежедневна реалност. Рудозем и прилежащите общини са сред най-планинските и отдалечени от основните транспортни артерии райони в България. За тях достъпът до по-близка морска дестинация, по-голям пазар и по-достъпни стоки от Гърция е осезаема промяна в стандарта на живот.

Кметът на Рудозем Недко Кулевски съобщава, че инвестиционният интерес към района е нараснал драстично в годините около отварянето, а цените на имотите са се повишили значително. Родопчани вече могат да правят покупки в Ксанти, да посещават морето при Кавала или Александруполис за уикенд, а гръцките граждани от Тракия намират в Смолян, Чепеларе и Пампорово достъпна и близка дестинация за планински туризъм.

Предстоящите проекти - обходът и скоростният път

От българска страна остава да се изгради обходният път на Рудозем, за да поема засиления трафик след отварянето на границата. Трафикът засега преминава през центъра на града - временно решение до финализирането на обхода. Необходимо е и разширяване на пътя Пловдив - Смолян - Рудозем за по-лесно и бързо придвижване на хора и стоки.

Дългосрочно, отварянето на прехода е първата стъпка към по-широка инфраструктурна модернизация на целия Родопски коридор - от магистрала "Тракия" до гръцката граница. Планирането на скоростен път по това направление вече е поставено на дневен ред, а реализацията му би сринала допълнително разстоянието между Пловдив и Беломорска Гърция.