До какво може да доведе блокадата на Ормузкия проток за ЕС?

Евентуална продължителна блокада на корабоплаването в Ормузкия проток би засегнала вноса на Европейския съюз особено ще се отнася до енергийни ресурси. Това отчита анализ на мюнхенския институт ifo.

Приблизително 1,7% от вноса извън ЕС преминават директно през Ормузкия проток. Този брой е много по-нисък в сравнение с други морски контролни точки.

Анализът показва, че за ЕС въздействието на блокада върху петрола и газа би било значително по-изразено за блока, тъй като приблизително 6,2% от суровия петрол и 8,7% от вноса на втечнен природен газ (LNG) от ЕС (от държави извън ЕС) преминават през Ормузкия проток.

"Цифрите показват, че основният риск от блокада на Ормузкия проток за ЕС остава ескалацията на конфликта, което – особено чрез цените на петрола и газа – би могло да има значителни отрицателни последици за световната икономика. Блокадата на Ормузкия проток би могла значително да ограничи износа на петрол от държавите от Персийския залив, разположени западно от протока. Като цяло тези страни са изнесли над една пета от световния суров петрол през 2024 г. Само Китай доставя голяма част от вноса си на суров петрол от тези държави. Следователно блокадата би могла да има отрицателно въздействие върху китайската икономика и, чрез интеграцията на глобалните вериги за създаване на стойност, да стимулира глобалната инфлация", се казва още в анализа. 

По думите на финансовият и икономически анализатор Юлиан Войнов, к ойто бе гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио ФОКУС основният губещ от цялата ситуация ще бъде Иран. Анализаторът подчерта, че над 90% от външната търговия на страната минава през Ормузкия проток.