Автомобили, които нямат екокатегория поне Евро 4, да не могат да се внасят в България. Това е една от мерките за намаляване на вредните емисии, записана в Интегрирания план за енергетика и климат. Актуализираният му вариант е пуснат за обществено обсъждане, преди да бъде внесен за одобрение в ЕК.

Това означава, че кола, която е над 20-годишна, няма да може да се внася у нас. Така щяло да се предоврати изсипването на стари автомобили в България от други държави. Рестрикциите обаче не засягат само вноса - изискванията важат и за продажбите. Така, ако някой има 20-годишен или по-стар автомобил, няма да може да го продаде у нас.

Опциите са да търси купувач в трета държава или да го предаде за скрап.

Като друга мярка в плана е предвидено да се спират от движение автомобили, на които са премахнати катализаторите или филтрите за твърди частици. Причината е, че така те изпускат повече вредни газове, отколкото е предвидено.

Трети удар върху старите коли е предвиден чрез данъците. Там е записано, че ще се прилага прогресивно облагане на тези автомобили - тоест данъците за тях ще са високи.

Успоредно с това ще се насърчават купуването и използването на нискоемисионни превозни средства, които използват алтернативни горива, водород или електричество. Записани са мерки като субсидии при покупката на такива превозни средства, а също и освобождаване от данъци.

Предвижда се и подкрепа за развитието на инфраструктура със зарядни станции. Ще се изграждат 10 хил. в цялата страна, за да има във всяка община. В момента бройката им е близо 1600. Според данните в плана електрическата енергия, използвана в транспорта, ще е 8,1% от крайното потребление, като ще се увеличи до 55,8% през 2050 г.

Реформата е изключително амбициозна - до 2026 г. нискоемисионните автомобили трябва да станат 30 хил., а в момента регистрираните у нас коли на ток са почти 15 хил. Препоръчва се да не се разчита единствено на електрификация на превозните средства, а да се заложи на различни варианти като синтетични и нисковъглеродни горива, биогорива, водород и хибридното задвижване.

В енергетиката планът предвижда развитието на слънчевата енергия да се превърне в решаваща в прехода към въглеродна неутралност. Прогнозите са, че новоизградените мощности ще достигнат до 7673 MW.

 

От 2025 г. нататък почти половината от производството на ток трябва да идва от възобновяеми източници

Това щяло да се постигне със субсидии за инсталации в сгради. Освен това ще има и облекчено финансиране за наземни и офшорни вятърни инсталации. Предвижда се до 2050 г. да има инсталирани 4 GW вятърни мощности, които ще дават 14,9% от произведената енергия.

Определената национална цел за дял на възобновяемите източници в потреблението на енергия е 34,48% през 2030 г.

Чрез мерки за енергийна ефективност, включително и саниране на сградите, са предвидени 11,6% намаление на потреблението на енергия и 10,7% по-малко потребление през 2030 г. спрямо стойностите от 2020-а.

Като част от намаляването на вредните емисии се залага и на работата на АЕЦ “Козлодуй". В плана е записано, че двата блока на централата могат да работят съответно до 2047 и 2051 г. В момента лицензиите за експлоатация изтичат през 2027 и 2029 г.

Увеличаването на слънчевата и вятърната енергия ще доведе до спад в цената на тока. Догодина средно се предвижда киловатчас да струва 20,4 ст., след което започва да пада до 18,4 ст. през 2035-а, а през 2045 г. ще е 12,6 ст. 5 години по-късно се покачва до 16,2 ст.

При газа обаче се очаква поскъпване след 2035 г. заради смесването му с водород, биогаз и синтетичен метан. Така от 82,9 лв. на мегаватчас цената ще се качи на 203 лв. през 2045 г., а 5 години по-късно ще е вече над 317 лв., пише "24 часа"