Не знам как се оправя туристическият бранш по света и у нас в най-трудната си година. Имам лични впечатления единствено от хотелски комплекс в Александруполис, Гърция.

Почивката бе предплатена още през зимата, когато никой не говореше за коронавирус, зараза, маски и мерки и затова отказване на резервацията беше една идея неприемливо с оглед на това, че за връщане на парите трябваше да се чака 12 месеца, пише Вяра Порязова, цитирана от Блиц. 

Хотелът беше препоръчан от приятели с обилна и вкусна храна на блок маса, собствен плаж с шезлонги и чадъри и фанатична хигиена. Знаехме, че промени в обслужването ще има и до последно като майка на две деца потрепервах как точно да ги спра да се търкалят и пипат навсякъде.

Промените, сравнявайки с разказите на приятелите ни от 2019 г., бяха наистина големи. Те затрудняваха безкрайно персонала, но за сметка на това създаваха прилично усещане за спокойствие на гостите в условия на пандемия.

Седем последователни дни по три пъти на ден комуникирахме с едни и същи сервитьори и съм убедена, че сега няма да ги позная, защото през цялото време те бяха с маска. Нямаше изключение нито за служителя, който обслужваше плажната ивица и дезинфекцираше час по час шезлонгите, нито за момчето, което събираше боклука от кошовете. От рекламираната блок-маса беше станала само "маса" - четворка за стаите и апартаментите с четири легла и тройка и двойка - за по-малките.

Маси не се съединяват при никакви обстоятелства, дори за да седнеш със свои роднини, също гости на хотела. Персоналът любезно, но твърдо отказва да изпълни този каприз, който при други обстоятелства не би ги затруднил ни най-малко.

За да идеш на вечеря или закуска, гостите са длъжни предварително, поне осем часа по-рано, да зададат точен час. Ако местата за 7 часа са заети, оставаш за следващия времеви отрязък. Малко разсейване и забравяне на правилата и оставаш за 9 часа. Пред ресторанта служител посреща гостите и щателно проверява дали са се букнали за съответния час.

Мрънкане и извинения за лоша памет не се приемат. По масите няма нито солници, нито оливерници, защото се предполага, че ще бъдат докосвани от много хора. Ако поискаш изрично, ти се носят еднократни дози. Когато камериерката минава, си длъжен да напуснеш стаята поне за 15 минути, защото помещението се обработва с препарат.

Очевидно беше, че и спалното бельо се пере по специален начин, защото при разгръщане издаваше звук на хартиена салфетка, без да е твърдо, ароматизирано или неприятно за кожата.

Туристите нямат право да се шляят безцелно из ресторанта, дори за да си налеят сок или вода, които са безплатни със закуската. Носи ти ги сервитьор. За да не се чувстват прецакани от промяната в схемата на хранене, гърците го бяха измислили по следния начин - за вечеря се носи огромна чиния, тип плато, в което са подредени поне дузина ястия.

Десертите се сервираха на 3-етажна поставка на всяка маса - сладки, кремове и плодове. Обедното меню за децата под 12 години се подава в затворени кутии за еднократна употреба и прибори в запечатано найлоново пликче, като малчуганът пак има право да избира между няколко стандартни неща.

Факт е, че гръцките хотелиери в Северна Гърция очевидно се притесняват от нивата на заразата в България. Усеща се във въздуха. В деня, в който у нас регистрирахме 340 болни, от управата на комплекса направиха нови, по-големи и по-детайлни табелки какви мерки трябва да се спазват. Разлепиха ги на ключови места, включително с копие и в стаите.

Цялата ситуация безспорно удря бизнеса в най-близките до България курорти. Едноседмичната почивка на 4-членно семейство в комплекса в Александруполис на ранни записвания беше 1140 лева. Месеци по-късно за същите дати и условия сайт за резервации го продаваше за почти 2 бона. След въведените ограничения за преминаване през ГКПП Маказа и PCR-тестове на Кулата цената падна малко над 900 лева.

Комплексът е категоризиран с 4 звезди. Извън него - разходката по крайбрежната алея на града също се случва при някаква предварителна организация. Движението за МПС-та се спира в 18.30 часа и в едното платно се движат хората, които отиват към центъра на Александруполис, а в другото - тези, които се връщат.