Георги Гочев е класически филолог, преводач, публицист и е главен асистент в департамент "Средиземноморски и източни изследвания" на Нов български университет. Ето какво написа той във Фейсбук:

Равносметка на ситуацията, напълно субективна и без мнение за тестове, ваксини и медицински грижи (доста дълъг пост)

1. В България имаше коронавирус (за тези, които го отричат), но нямаше епидемичен бум (за тези, които прегърнаха идеята за пикове и адове). Нямаше в нормативен план, нямаше и в сравнителен план.

2. Това може да се дължи на някои навременни мерки (затварянето на границите и ограничаването на скупчването на хора), взети от щаба, може да се дължи на здрав разум от страна на хората, а може да се дължи и на базови причини като социалната затвореност на големи части от българската територия, на по-консервативния начин на живот в българските градове, на липсата на мегаполиси.

2.1. Типично по български тези мерки се спазваха и контролираха отгоре-отгоре.

2.2. Типично по български управлението се отказа от тях със скоростта, с която ги наложи.

3. Беше създадена атмосфера на паника и страх, която надхвърли реалната заплаха. В този процес си съучастваха управляващи, медии, социални мрежи, обикновени хора и интелектуалци.

4. Тази атмосфера беше узаконена от Закона за извънредното положение, който беше правно неиздържан, така че отваряше възможност за безотчетно и безотговорно управление.

5. До фрапантни злоупотреби с власт не се стигна. Имаше заплахи с апокалипсис, казармено набиване на канчетата, гонене по паркове и къртене на пейки (прочутите демонтирани пейки в Бургас), но имаше и смешно неумение да се употребява тази извънредно голяма власт (сенилните прояви на един министър по отношение на маските).

6. В тази атмосфера на страх беше медийно конструиран образ на нов спасител, синтез на образите на предишните двама. Ако Симеон беше спасителят с корона, а Борисов спасителят с униформа, Мутафчийски има в ореола си и корона, и униформа. И цар, и генерал.

Този образ на спасител обаче е по-различен от предишните по следните критерии:

6.1. Специалист е. Модерното общество героизира специалиста, тесния специалист.

6.2. Лекар е. Модерното общество героизира лекарите, доколкото героизира здравото и дълголетно тяло.

6.3. Мъжкар е, силовак, войник, не цепи басма на "мисирките". Новото модерно е консервативното, предмодерното, патриархалното.

6.4. Няма коса. Липсата на коса като знак за съвършенство (кръгъл, сферичен), чистота и потенция. Нас, ако не сте забелязали, ни управляват само гологлави.

6.5. Има антипод с голяма фенска маса, също лекар, който обаче ходи малко мърляв и говори малко мърляво.

7. На харизмата на този образ се предаде голяма част от интелектуалния ни елит. Критичните фигури от протестите през 2013 г. се отдадоха в голямата си част на интелектуален комформизъм и възпроизвеждане на медийните и властови стереотипи.

8. Под "интелектуален комформизъм" разбирам: неразличаването между личен страх, личен интерес и реална ситуация. Неразличаване между думите, образите и нещата. Неразличаване между тук (България, Балканите) и там (Западна Европа, САЩ).

9. В резултат на изброеното сме в нова ситуация, в която виждам три абсолютно важни неща:

9.1. Новият страх е страхът от икономическа рецесия, който оправдава все по-сериозна намеса на държавата в частния бизнес (държавни бензиностанции и пр.).

9.2. Все повече хора са склонни да се откажат от правата си временно или за по-дълъг период от време в името на защита от страна на държавата.

9.3. Критичните медии изчезват с бясна скорост и с мълчаливото (или не толкова мълчаливо) съгласие на обществото, което оплюва журналистите, когато задават въпроси (вярно, не гениални, но въпроси, които си задаваме всички), и реве за тях или им качва лицата по билбордове, след като ги размазват на улицата.

10 и последно. Моля! Всякакви контрафактуални обяснения - ама можеше да стане еди какво си като в Италия - са оправдание за провала на интелектуалната интуиция.

Това са моите субективни равносметки.