В България има много висока толерантност на населението към икономиката в сянка - при скала от 0 до 100 индексът е близо 75, като за младите хора е над 90. Това показва проучване, което беше представено пред парламентарната социална комисия от директора на Института по философия и социология към БАН професор Емилия Ченгелова, предава БНР.

Данните сочат, че работата с фиктивни договори е една от най-широко разпространените сиви практики с дял около 40 процента. 

Индексът на толерантност към икономиката в сянка сред младите хора е 91,5, а за възрастните – 54, обяви пред депутатите директорът на Института по философия и социология към БАН професор Емилия Ченгелова:

"Възрастните хора имат респект към държавността и законите, но младото поколение - там нещата са страшни. Открито казват: Ако не го спазя закона, какво ще последва?"

За практиката за договори с фиктивни клаузи или работа на договор за определена сума и допълнително необлагаемо плащане "на ръка", тя подчерта:

"Това е практиката, която заема може би 40%. И двете страни имат интерес.  Работодателят - по-малък разход за осигуровки, а работника, когато го питаме защо се съгласява на тази практика, е категоричен: Така получавам повече чисти пари".

Икономическата принуда и ниските доходи са основните причини хората да участват в икономиката в сянка.

Влияят и схващанията, че осигуровките не са важни и са високи, липсата на санкции за наеманите лица, което ги прави по-смели при нарушаването на трудовото и осигурителното законодателство, и не на последно място - нисък риск от установяването му:

"Продължават да има едни такива нагласи, че държавата може да бъде надхитрена", каза Ченгелова.

Тя лансира и редица препоръки за овладяване на икономиката в сянка, сред които - по-строги санкции, въвеждане на предмет "Основи на трудовото законодателство" в училище и най-вече да се обърне сега действащата парадигма:

"В момент тези, които са в сивия сектор, се чувстват икономически по-добре, отколкото коректните работодатели."

Основните фактори за възникване и разпространение на "икономика в сянка“ според участниците са ниският риск за установяване на нарушението, корупцията, подкопаваща доверието в институциите, търсене на работа на всяка цена, ниско заплащане в предприятията, предлагащи постоянна и законова работа, заеми, дългове, ипотеки, желание за по-високи нетни доходи, безработен член на семейството, ниски доходи на населението, неефективен контрол от страна на държавата, склонността на хората към хитруване и заобикаляне на законодателството и др.

"Явлението "пари на ръка" е разпространено в целия икономически спектър в България. Най-често се среща в търговията на едро и дребно, строителството, туризма, хотелиерството и ресторантьорството. В тези отрасли се среща както укриване на заплатата, така и укриване на работното време. Декларира се по-кратко време, но се работи повече.

"На първо място най-ощетени са работниците, защото те губят осигурителни права и данъчни привилегии. Загуби има и за работодателите. Освен че има и административно-наказателни санкции, които достигат до много големи размери, има и санкции, които достигат до 8 години лишаване от свобода."

"Работникът, който избере да приема заплата в плик, може да загуби потенциални права като обезщетения при безработица, майчинство, болнични и ще получава по-ниска пенсии.