23% от ромските деца не влизат в класната стая. Едва 30% от тях пък са обхванати в детските градини. Това са констатации, посочени в Стратегия за образователна интеграция на децата от етническите малцинства, предложена от МОН за обществено обсъждане, пише в. "Стандарт".
Стратегията посочва, че все още съществуват сегрегирани училища в гетата, както и вторично сегрегирани школа в близост до кварталите, където живеят децата от ромски произход. Преодоляна е обаче негативната тенденция ромчета, които са абсолютно здрави и нямат специални образователни потребности, да бъдат записвани в помощни училища единствено по социални причини.
Стратегията предвижда поредица от стъпки, чрез които тези деца да се интегрират по-добре до 2020 г. Една от тях е в районите с преобладаващ брой ромски деца да се назначават помощници на основния учител в класната стая, за да помогне той децата да се впишат по-добре в обучението.
За онези деца, които не владеят добре българския език ще има допълнителни часове за усвояването му. Специални кампании ще бъдат насочени към децата в гимназиална възраст, които имат потенциал, за да се стимулират те да кандидатстват в университет и да получат висше образование.
Освен това ще бъдат издирвани роми висшисти, за да се мотивират да се върнат в класните стаи като учители. Ще има и специални кампании за децата в риск от отпадане, като ще се наемат млади хора като доброволци, за да работят с тези деца. За целта ще се създаде и система за ранно предупреждение за малчугани, при които има евентуален риск от отпадане.
Отделно от това ще се работи и с вече отпадналите от школото млади хора до 16 г., за да бъдат мотивирани те да се върнат в класните стаи и да завършат образованието си. Ще бъде създадена и електронна платформа, на която ще се публикуват най-добрите практики в тази област.
Стратегията поставя и още един въпрос, който неотдавна бе повдигнат и от неправителствени организации в специално проучване - децата на гурбетчиите.
Документът отчита, че всяка година около 4000 ученици, сред които мнозина от етнически малцинства, се записват в училище, след което обаче не влизат в класната стая, тъй като заминават с родителите си на гурбет в чужбина.
Констатирано е, че липсва система за проследяване на това дали тези деца се записват в каквото и да било училище там. Става ясно обаче, че малко от тях търсят неделните български училища в чужбина, които биха им помогнали да наваксат с изоставането по български език и литература, българска история и география.
Стратегията констатира и факта, че след завръщането от гурбет записването на тези деца в училище става много трудно.
Неотдавна и неправителствените организации посочиха, че има ред бюрократични пречки и множество документи, които детето трябва да носи при завръщането на семейството от гурбета, за да успее то да се върне в класната стая.