Воля за живот: Сирак с увреждания се бори за нормално съществуване

Дава ли се реална възможност за нормален живот на хората с увреждания? Този въпрос е основен във време на протести на майки на деца с увреждания. Заболяването на Тодор Църев е откакто се е родил. Въпреки всичко той е воден от силната воля за нормален живот.

"Досега 28 години съм паразит на държавата, тя ме е гледала, тя ми е осигурявала всичко. Вече не искам това, искам сам да се издържам, сам да си плащам сметките", каза Тодор.

Той е изоставен от родителите си веднага след раждането си. Израства по домове за сираци в Луковит. Единственото, което е останало от родителите му, са 2-3 стари снимки, но той не ги съди. На 24-годишна възраст започва да си търси работа. Надява се, че чрез бюрото по труда ще успее да намери подходящата. Но мисията се оказва трудна.

Докато чака, се включва за шест месеца в поредната програма за чистач и опаковач. След това отново е безработен. Тогава решава да рискува и да се премести в София с надеждата, че в големия град може да има и повече шансове. Христо Щърбев решава да му подаде ръка и да го наеме на работа.

"На тези хора също им трябва работа. Трябваше да му предложа условия, в които той наистина да се чувства добре. Той бързо се сприятели с другите работници и те също много му помагат - предвижват го до тоалетна, карат го до метрото", разказа Щърбев.

Тодор сподели, че градският транспорт е голямо препятствие, защото не всички шофьори слизат, за да свалят рампата за инвалидни колички. Това обаче не отказва младия мъж, който иска нормален самостоятелен живот.

Източник: Нова тв