Предложението за повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро предизвика различни реакции сред работодателските организации и синдикатите. Докато представителите на бизнеса предупреждават за допълнителна финансова тежест върху предприятията, синдикатите подкрепят мярката, но настояват тя да бъде съпътствана от ръст на доходите.
Управителят на ИТ компания с девет служители Ясен Танев заяви, че увеличението на осигурителния праг ще засегне както работодателите, така и работещите. По негови изчисления всеки служител ще плаща с малко над 23 евро повече месечно за осигуровки, което се равнява на около 280 евро годишно. За работодателя допълнителният разход ще бъде приблизително 428 евро на служител годишно.
Според Танев тези средства биха били оправдани само ако доведат до реални подобрения в обществените услуги и качеството на живот. Бюджетът ще бъде захранен с допълнителни средства, но това ще се превърне в загуба, ако не видим повече инвестиции в здравеопазването, културата и по-добра жизнена среда.
Танев посочи още, че досегашните увеличения на осигурителната тежест не са довели до осезаемо подобрение на инфраструктурата, образованието и административните услуги. По думите му е необходимо държавата да насочи усилия към ограничаване на сивата икономика, вместо да разчита основно на коректните данъкоплатци.
В ИТ сектора дори се шегуваме, че може би трябва да започнем да се занимаваме с поставяне на плочки и ремонти. Въпросът е дали тези сектори се осигуряват върху максималния осигурителен доход и какви осигуровки реално плащат
От Българската стопанска камара също изразиха притеснения относно планираната промяна. Заместник-председателят на организацията Станислав Попдончев подчерта, че повишаването на прага ще натовари бюджетите на предприятията, особено предвид факта, че мярката се предвижда да влезе в сила от началото на август.
"Това е разход, който никой не е предвидил в бюджетите си за тази година“, заяви Попдончев.
Според работодателските организации допълнителен натиск върху бизнеса ще окажат и планираните увеличения на минималните осигурителни прагове за част от професиите.
От своя страна синдикатите подкрепят повишаването на максималния осигурителен доход, но настояват за допълнителни мерки за защита на покупателната способност на работещите.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви, че е необходимо допълнително увеличение на възнагражденията в администрацията с поне 5%.
"Не настояваме за механично раздаване на средства. Искаме достатъчен ресурс за персонал, който да бъде разпределян чрез атестации и механизми за компенсиране на загубената покупателна способност. Не е тайна, че днес можем да си позволим по-малко стоки и услуги в сравнение с преди осем месеца“, посочи Костов.
От КНСБ предлагат при евентуално съкращаване на незаети щатни бройки в държавната администрация освободените средства да бъдат насочени към увеличение на заплатите на действащите служители.
Дебатът около промените в осигурителната система продължава, като работодатели и синдикати остават разделени по въпроса как да бъде постигнат баланс между нуждите на бюджета, конкурентоспособността на бизнеса и доходите на работещите.
