Търсете ЗНП, ако искате да не бъдете измамени и да сте 100% сигурни, че купувате качествен продукт

От началото на годината българските потребители са изяли 9500 тона фалшиви млечни продукти. Дали сиренето или кашкавалът, които купуваме, са истински, обаче не може да се разбере нито по цвят, нито по структура – освен ако не вярваме на етикета.

Много хора споделят, че четат етикетите, но не им вярват. Все пак се надяват, че купуват качествени продукти. Някои дори избират да не пазаруват от магазин, за да са сигурни в качеството. “По-добре малко, но качествено", е често срещаното мнение сред анкетираните.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров поясни пред БНР как потребителите могат да се ориентират по опаковката:

“Ако искат да не бъдат измамени и да са 100% сигурни, че купуват продукта и плащат това, което пише, да си купуват продукт по ЗНП – защитено наименование за произход. Сиренето, което някога беше по БДС с допълнение, че е произведено от българско мляко, винаги могат да го разпознаят, защото имитиращият продукт няма право да носи това наименование."

По думите му, външният вид на сиренето не може да покаже дали то е истинско или имитиращо. “Трябва контролните органи да проверяват това, което е написано на етикета, а не потребителят да играе ролята на екстрасенс. Евтиното не е най-хубавото."

За българското сирене и кисело мляко има значение как са произведени. Истинското сирене трябва да съдържа между 54 и 56% вода. “Имитиращият продукт често е по-скъп, защото в него има под една трета хранителна стойност. Той е вреден за здравето и може да има тежки последствия за организма в дългосрочен план", предупреждава Зоров.

Разликата между ЗНП и БДС обясни пред БНР и Андрей Велчев – председател на Сдружението за достъпна и качествена храна:

“Дълги години българският потребител се доверяваше на продукти по класическия Български държавен стандарт. Основната разлика е, че ЗНП гарантира, че продуктът е произведен основно и само от българска суровина. Министерството на земеделието не успя да обясни дали българският потребител е бил заблуждаван дълги години."

По сигнали на сдружението Комисията за защита на конкуренцията е наложила над 1 милион лева глоби на две мандри за продажба на овче сирене, в което реално е имало краве мляко.

Важни въпроси остават без отговор: произвеждат ли се тези 9500 тона фалшиви продукти в България или са вносни? Ако разделим количеството на всички потребители, означава ли това, че българският народ е бил “отровен", или числото се внушава без реален контекст?