Сиромахов: Не разбирам защо всеки некадърник реве, че държавата не го подкрепя

Не мога да разбера защо всеки некадърник, който е направил поредния негледаем, скучен филм, или е написал някакви бледи стиховце, с които е събрал между 6 и 8 лайка във фейсбук, се чувства длъжен да реве с пълна сила, че държавата не го подкрепяла.

Това казва в последния си фейсбук пост общественикът и писател Иво Сиромахов. И развива тезата си така:

Културата била загивала, изкуствата били в беда и прочие. А защо трябва да те подкрепя точно теб, "творецо“ неразбран? Живеем в пазарно общество и художествените продукти се конкурират свободно за вниманието на публиката.

Направил си нещо, което вълнува хората – продаваш го. Направил си нещо, което не ги вълнува – не го продаваш. Но да настояваш държавата да плаща за всичките ти неуспешни опити, е безобразие.

Да, в историята има много примери как велики творци са били подкрепяни от влиятелни хора. Хайдн е бил придворен музикант на княз Естерхази. Ако не беше финансиран от княза, нямаше да напише гениалните си симфонии. Но той е платил твърде висока цена за издръжката си. Бил е третиран като слуга, трябвало е да носи ливрея и не е имал право да напуска имението без разрешение.

Освен това авторските права върху музиката му са били собственост на княза.

Има обаче и други примери – Шекспир е издържал прочутата си театрална трупа с представления пред хора, които днешните интелектуалци с погнуса биха нарекли "простолюдие“ – проститутки, занаятчии, амбулантни търговци. Неговото изкуство е било достъпно както за възвишените умове, така и за неграмотните.

Неразбраните страдалци, които в момента реват за държавна подкрепа, са израснали в тоталитарната епоха, когато изкуството беше инструмент на пропагандата. Държавата финансираше щедро онези, които пееха химни в прослава на комунизма и репресивния апарат. Малцината, които отказаха да служат на престъпния режим, бяха обречени на глад (като Константин Павлов) или убити (като Георги Марков).

Дори в демократичната държава властта понякога се изкушава да поръчва музиката и резултатите са печални. Спомнете си как клетият Веско Маринов стана за смях със злополучната песничка "Нашата полиция".