Всеки ден по българските магистрали се наблюдава едно и също явление – автомобили, движещи се на едва няколко метра зад колата отпред, при скорости над 120–140 км/ч. Това не е просто рисково поведение, а директна покана за катастрофа, при която шансът за реакция е практически нулев.

Шофьори споделят, че при активиран адаптивен круиз контрол автомобилът автоматично поддържа дистанция от 20–40 метра. Ако обаче друг водач "виси“ зад него на 2–5 метра, той реално поставя живота си – и този на околните – в смъртна опасност. При рязко намаляване, дори най-опитният шофьор няма шанс да избегне удар.

Истории от пътя доказват, че подобни ситуации не са изключение:

"Изпревари ме едно Ауди А6, а отзад Рейндж Роувър го натискаше да се прибере. Пътят беше пълен, нямаше къде. В един момент джипът го удари отзад, Аудито поднесе и отиде в аварийната лента. Добре, че шофьорът овладя колата, иначе щеше да стане трагедия“, разказва шофьор

"За някои шофьори "Тракия" е като "Монца" – карат сякаш ще спечелят титлата на Формула 1. За жалост, за някои това наистина е последното състезание“, на мнение е друг водач.

"Карам със 140–150 км/ч с круиз контрол, изпреварвам нормално и изчаквам колите пред мен да се приберат. Но винаги се намират такива, които ми висят на бронята и дори ми светят с дълги, сякаш аз съм първата кола. Абсурдно е“, споделя своя опит още един шофьор.

Общото между всички истории е едно – липсата на толерантност и дисциплина на пътя. А разстоянието при висока скорост не е дребен детайл, а граница между живота и смъртта.

Въпросът е прост: наистина ли няколко секунди "спестено време“ струват повече от това всички да стигнем живи и здрави?