Дясноцентристката партия на Борисов ГЕРБ дойде на власт през юли 2009 г. с обещание за цялостно реформиране на остарелите пенсионна и здравна система, но отстъпи още при най-малките протести и може да бъде наказана за бездействието си на изборите догодина, отбелязва Ройтерс. Три години след като се присъедини към Европейския съюз България остава най-бедната държава членка и подкрепата за ГЕРБ намалява, тя се понижи до 28% този месец спрямо 40% на изборите миналата година заради безпокойството на традиционно десните избиратели от липсата на напредък в реформите. Анализатори твърдят, че България може да се надява да намали пропастта в конкурентноспособността с партньорите си от ЕС, само ако предприеме големи реформи за намаляване на безработицата, увеличаване на производителността на труда и справяне със застаряващото си работещо население. Много избиратели не са особено впечатлени от колебливостта на Борисов и може да оттеглят подкрепата си за ГЕРБ на президентските и местните избори догодина, въпреки че България избегна големите демонстрации като в съседните Гърция и Румъния, посочва агенцията.
Анализаторът от "Политикъл Кепитъл" Кирил Аврамов заяви, че Борисов жертва реалните реформи за краткосрочни пи ар победи. "Рано или късно това ще се отрази на популярността на партията", счита той. Говорещият в прав текст Борисов, бивш пожарникар и бодигард с черен колан по карате, който спечени подкрепата на много българи заради своя мачо стил и език на улицата, създаде ГЕРБ през 2006 г., за да се бори, по думите му, с корумпирания и провален политически език. Полицейските акции срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта спечелиха на партията след идването й на власт изобилие от положителни отзиви в медиите. Но все още никой не е влязъл в затвора сред тези операции. Междувременно Борисов се отказа от планираната реформа на пенсионната система и увеличи социалните осигуровки като временна мярка за запълване на пенсионния дефицит. Цялостното реформиране на боледуващата здравна система, където много болници изпитват недостиг на персонал, затънали са в дългове и не разполагат с модерна апаратура и дори с лекарства, също изглежда обречено.
Борисов е с трети здравен министър за по-малко от година, след като предишните подадоха оставки, защото не успяха да започнат реформите. По-рано този месец социалистическата опозиция опита да свали правителството заради провала му в здравеопазването. Въпреки че вотът на недоверие не успя, той показа степента на недоволство от политиката на Борисов. Балканската страна регистрира свиване на икономиката с около 5% миналата година, но премина през кризата по-сигурно от много съседни страни, без да се налага да прави драстични спестявания и сега бавно се връща към растеж. Правителството очаква бюджетен дефицит 4,6% от БВП тази година и си е поставило за цел да го намали до 2,5% през 2011 г.
Някои икономисти смятат, че правителствените прогнози за растеж от 3,6% през следващата година са прекалено оптимистични и бюджетът за 2011 г. се базира на предположението, че износът ще расте, което ще съдейства за по-бързото възстановяване.
"ГЕРБ очаква кризата да приключи от само себе си", каза Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет. "Те имат ограничено виждане, без стратегически поглед за бъдещето". Борисов има лукса да разполага с време, тъй като ГЕРБ е изправен пред една фрагментирана опозиция.
Социалистите се ползват с подкрепата само на 14%, след като загубиха смазващо изборите миналата година. Мандатът на Борисов ще продължи до 2013 г. Но изборите следващата година за имащия предимно церемониални функции президент и местни кметове могат да бъдат предвестник на една промяна в съотношението на силите. Президентът социалист Георги Първанов даде знак, че планира да се върне към активна политика. Анализаторите заявяват, че той като популярна фигура може да отправи предизвикателство към Борисов. Първанов, който през последните години се радва на висок рейтинг, остро критикува кабинета за неговата политика и ГЕРБ даже се опитаха да организират срещу него импийчмънт. "Ако /се появи алтернатива за изборите/, ние знаем, че ще има кървава битка, но не знаем как ще свърши тя", заяви Марчела Абрашева от Галъп Интернешънъл.
Източник: БГНЕС