През 1907 г. италианец възлага на българския архитект Димитър Начев да превърне двуетажна сграда в киносалон. Това са годините на много оживено културно строителство в София (през същата година е построена сградата на Народния театър).
Тогава се е смятало, че модерен театър, както се е казвало киното, е сграда, която съперничи по своята изисканост на архитектурния детайл, комфорт и удобства на Народния театър.
Така се появява първото българско кино. Салонът е на две нива - партер и балкон, има 600 места, оборудван е с най-добрите за времето си прожекционни апарати, както и с екран с размери 4 на 3 метра.
На това място се е събирала софийската интелигенция. Тук е била и премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант".
По време на бомбардировките през 1944 г. сградата оцелява по чудо и днес все още се издига гордо на столичния булевард. Някогашният й блясък е останал в миналото.
Малко след политическите промени в началото на 90-те години, "Модерен театър", заедно с всички салони от градската кино мрежа, е приватизиран. Днес сградата е частна собственост, а вратите на киното са затворени от десетина години.
Кинокритикът проф. Александър Грозев призова сградата да бъде спасена, защото се опасява, че някогашното културно средище ще се превърне в бизнес сграда, хотел или търговски център. Той смята, че в сградата може да бъде поместен един бъдещ музей на киното.
"Чувствам се много тъжно. Чувствам се като човек, на когото са отнели паметта, изкуствено се опитват да му наложат някаква амнезия", споделя кинокритикът. Той определя случилото се с "Модерен театър" като безхаберие, безпаметност и безразличие.
Източник: bTV