До 14 юли фермери, преработватели и търговци могат да дават предложения по проекта за нов закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Целта на новата регулация е производителите на сурова продукция да получават адекватна цена за труда си и да не продават произведеното от тях под себестойността му.
"Последната сламка, за която можем да се хванем и да спасим българското зеленчукопроизводство и оранжерийно производство" – така вижда проектозакона зеленчукопроизводителят Иван Кабуров.
Безправието в момента ще докара реалните производители до фалит, изрази опасения той и определи положението на производителите като много трудно.
Няма да бъде базова тази ставка, а кой каквито разходи е направил, уточни той за калкулирането на себестойността на продукцията от страна на производителите.
Време е секторът да бъде осветлен и да се въведат правила. Освен производителите, да бъдат защитени и крайните потребители, които получават продукция на много завишени цени, коментира пред БНР Кабуров.
Земеделецът даде пример с произвеждано от него зеле – сега той го продава за 1 лев на търговска верига, а там цената е над 2 лева. Ако законът влезе в сила, първият търговец ще има право да увеличи цената с максимум 10%, а крайният търговец – до 20%. Така ще се получи крайна цена на рафта от 1.30 до 1.40 лв., няма да бъде 2.10-2.20 лв.
"Парите няма да останат в кухи фирми или в търговци, които печелят спекулативно."
Пресечната точка я дават свободният пазар, свободната конкуренция. Едва ли закон може да сложи нов ред в тези отношения. При свободен пазар опитите за регулация изкривяват пазара.Това мнение изказа Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза на птицевъдите в България. По думите му, вече три кабинета подготвят регулации от подобен характер и земеделският министър продължава тази линия на предшествениците му.
Той е скептик, че този нов закон ще реши проблемите, които са трупани дълго време. Ще се намерят вратички и законът няма да обслужи нито производителите, нито потребителите, смята Гълъбов.
Според него дисциплинираните и коректните, които работят по правилата, ще изпълняват закона, а онези, които ги заобикалят, ще продължат да го правят.
За изискването поне половината от определена група артикули да са български Ивайло Гълъбов подчерта, че при млечните продукти например изниква въпросът кои ще се смятат за български, подобно е положението и при колбасите – дали произведеното с българска суровина или от български производител.
В различните сектори е различно. Проблем има при зеленчукопроизводителите и плодовете, където заради сезонността не може да осигурим целогодишно български домати на конкурентна цена. Трябва да се гарантира, че продукцията на българските производители няма да остане неизкупена. Фокусът на закона следва да се измести, гласи анализът на Гълъбов.
Търговските вериги популяризират собствени търговски марки, което е в ущърб на по-малките производители, развиващи собствени брандове. Това обаче едва ли може да се артикулира в закон за надценките, каза още той.