Предприемач: Гърция не е по-евтина от България, но за същата сума получаваш повече стойност
Предприемачът Михаил Панайотов публикува коментар в социалните мрежи, в който анализира състоянието на българското Черноморие и причините все повече туристи да предпочитат Гърция като дестинация.
Той започва с наблюдение за празния летен сезон по българското Черноморие - снимки на свободни плажове и инициативи за субсидиране на самолетни билети с цел привличане на чуждестранни туристи, включително германци. В същото време прави контраст с масовото движение на български автомобили към Гърция, където хората прекарват часове в задръствания, особено при Кресна, за да достигнат южната съседка.
Основната му теза е, че България вече не може да се определя като "евтина дестинация“. По думите му това не е резултат само от въвеждането на еврото или външни фактори, а от процес, започнал след пандемията, при който цените постепенно са се повишили значително. Въпреки това той подчертава, че в Гърция цените не винаги са по-ниски, но съотношението между цена и качество е по-благоприятно за клиента.
Панайотов дава конкретни примери от собствен опит и наблюдения. Посочва, че в Гърция често една салата на цена около 9 евро е достатъчна за двама души и се сервира с допълнения като хляб и вода. В туристически обекти се предлага и по-комплексна услуга - например детски кътове срещу символична такса, но с пълна свобода на ползване, както и бира, придружена от допълнителни малки жестове като чипс и вода. Според него тези детайли създават усещане за завършено клиентско преживяване.
В текста си Панайотов подчертава, че проблемът не е само ценовият фактор, а и качеството на обслужването и отношението към клиента.
Но не е и само до price/value ratio, а до отношение. Хората отиват на заведение, за да си прекарат хубаво. В Гърция обикновено получаваш това хубаво, в България - все по-рядко. Онази мантра за “българското гостоприемство" не знам кой я е измислил и наложил, но е било супер успешен скам. Или поне аз лично навъсена и неприветлива физиономия, очакваща задължителен 10% бакшиш накрая, не я окачествявам на гостоприемна.
За да илюстрира разликата, той разказва лична история от посещение в Гърция със своята партньорка. В малко заведение, обслужвано от един човек, се оказва, че липсва необходима съставка за напитка. Вместо да откаже поръчката, собственикът затваря временно обекта, отива с мотопед до магазин и лично купува необходимото. Според автора именно подобни действия създават реална стойност и оправдават по-високата цена, защото клиентът получава отношение и ангажираност.
Панайотов прави и по-широк извод за туристическия модел на България. Той го определя като традиционно low-cost ориентиран, в който страната е обслужвала масов туристически поток с ниски разходи, включително чрез нискотарифни полети и евтино потребление. По негово мнение този модел постепенно се изчерпва, тъй като конкуренцията на България, най-вече Гърция, предлага по-добро съотношение между цена и преживяване.
Допълнително той обръща внимание на инфраструктурни проблеми като тежките задръствания при Кресна, които допълнително затрудняват достъпа до южните курорти и стимулират туристите да избират алтернативни маршрути и дестинации.
В заключение авторът подчертава, че проблемът не е само в цените или сезона, а в по-дълбоки структурни и културни фактори – включително работната култура и отношението към обслужващия труд. Според него в Гърция е по-естествено младите хора да работят в сферата на услугите без това да се възприема като провал, докато в България често се търсят "по-престижни“ професии, а това се отразява на качеството на туристическото обслужване.
В Гърция ми прави впечатление, че хората нямат проблем да работят семпла работа. Обективно погледнато, това е тъпа работа и не си ТикТок звезда. В България всеки леко по-симпатичен вече е звезда и светът му е длъжен. Иска да вземе, без да даде стойност насреща и ей това отблъсква. Затова моите четири евра за бира и осем за Аперол на жената бягат към Гърция. Не само това, но и вторият ни дом избяга натам.