Почти всеки втори български деветокласник не разбира какво чете. Данните са от международния анализа PISA за нивото на образованието в 65 държави, представен официално в просветното министерство вчера. В проучването са участвали 4500 наши ученици от 179 училища между 15 и 16 години - възрастта, след което продължаването на образованието не е задължително.

41% от учениците са под критичния праг на четивна грамотност, съобщи националният координатор на изследването Светла Петрова. Тя подчерта, че понятието "неграмотност" не трябва да се тълкува в стандартния смисъл като неумение да се чете и пише. Неграмотността в случая се използва като прочитане, но без в съзнанието да остане никаква следа от определен текст, таблица, графика или карта. На практика означава, че всеки втори ученик не разбира какво чете и не знае как да използва информацията. Едва 24 на сто е стандартното ниво на ученици под критичната линия за всички държави.

България изостава значително и по индикатора, измерващ най-интелигентните деца. Едва 2,8 на сто от петнайсетгодишните са достигнали до най-високото ниво на владеене и разбиране на непознат текст или графика, като средната норма за всички страни е почти три пъти по-висока - 7,5%.

В окончателното класиране по четене България се нарежда на 46-о място от 65 държави с общ резултат от 429 точки по системата на PISA. На нашето ниво са страни като Сърбия, Румъния, Тринидад и Тобаго, Мексико и Уругвай. Първенци в класирането са учениците в 18-милионния град Шанхай в Китай, постигнали 556 точки. След тях се нареждат гимназистите в Корея, Финландия, Хонконг-Китай, Сингапур, Канада и Нова Зеландия.

В международното изследване една четвърт от българските ученици са се "похвалили", че четенето на книги за тях е празна загуба на време посочиха организаторите на проекта у нас. Значително по-малко са тийнейджърите, които възприемат четенето като удоволствие. 480 от общо 4500 български ученици са посочили, че четат повече от 2 часа за удоволствие.

Над 60% от запитаните са отговорили, че любимото им занимание е да прелистват списания. Всеки втори е посочил, че обръща внимание и на вестниците. Едва 30 на сто обаче четат художествена и научна литература. В изследването учениците са попитали и колко книги са събрани в домашната библиотека. Всеки пети не е могъл да се сети за повече от десет книги вкъщи. Най-голям процент от семействата разполагат с между 26 и 100 тома по рафтовете. "Съвсем логичен е въпросът, дали поколението не израства без книги", отбеляза координаторът на проекта Светла Петрова.

Статистиката показва, че от образованието и професионалния статут на родителите зависи до голяма степен дали детето ще се справя добре в училище. Според експертите децата възпроизвеждат модела на родителите си и колкото по-образовани са те, толкова по-голям шанс имат и учениците да се справят добре в училище. Освен това майките много повече помагали за научаването на уроците за разлика от бащите, сочи статистиката.



Източник: в. "Монитор"