Политолог: Ако управляващото мнозинство не се самовзриви отвътре, не може да се очаква вот на недоверие да свали кабинета

Усещането за липсата на държава на място продължава да се проявява в критични ситуации, когато хората най-много имат нужда от помощ. Управляващото мнозинство сякаш предпочита да се занимава повече със себе си и собствените си влошени отношения с държавния глава. Това каза политологът Ивайло Илиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Той отбеляза, че още от началото на сегашното управление държавният глава се е позиционирал като основен опозиционен фронт на управляващото мнозинство. Това е продиктувано отчасти и от фрагментацията на опозицията.

"Тя все по-трудно успява да намери най-малко общо кратно помежду си. Едното лице на опозицията е антикорупционно, проевропейско, а другото е по-скоро по-източно. Тук няма как да се намери поле за общи действия. Това също дава сила на президента, имайки комфорта на институцията и своята позиция да критикува все по-общо управляващото мнозинство“, коментира Илиев.

По думите му пряката намеса на мнозинството и опитът да се изземат все повече правомощия на държавния глава и по отношение на назначаването на специални служби показва все по-повишаващото се самочувствие на властта. "Малко или много такъв тип действия нарушават баланса на властите“, допълни Илиев.

Натрупването на проблеми от обществен и социален характер, съчетано с прекаленото самочувствие на управлението, според него може да доведе до ескалиране на общественото недоволство.

"Усеща се натрупаното напрежение по обществената и по социалната ос и няма как да не очакваме буквално една малка искра скоро да доведе до сравнения със Сърбия и Румъния, например“, прогнозира политологът.

Ако управляващото мнозинство не се самовзриви отвътре, не може да се очаква вот на недоверие да свали кабинета, смята той.

"Още повече, че виждаме все по-променящите се баланси на силите вътре в самото управляващо мнозинство. Наблюдавам някакво напрегнато безвремие, тъй като самата крехкост на властта, погледнато от външна страна, се осъзнава от всички, освен от самата власт.“