Погребаха и детето от трагедията "Петрохан - Околчица"
15-годишният Александър Макулев, който загина на Околчица, бе погребан днес на гробищата в софийския квартал "Малашевци". Поклонението се извърши в тесен семеен кръг, като присъстваха само най-близките му. При полагането в гроба му бе прочетен текст, написан за него от Асен Асенов, приятел на Ивайло Калушев:
"Ето това успях да напиша за моя скъп 15-годишен приятел Сашо от Петрохан. Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването.
Днес изпращаме едно тяло. Но не и Сашо. Сашо е тук. Усеща се. Присъства. Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече. Тиха сила. Доброта. Светлина. Вълшебство.
В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив. Избягваше погледи. Като че ли все още търсеше мястото си в този свят. Но това продължи съвсем кратко. След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.
Уверен. Буден.Присъстващ. Не просто пораснал. А пораснал навътре. Той разбира света дълбоко. Без шум. Без да се налага. Просто е. И точно в това "просто е“ има сила, която липсва на много от нас.
Но най-силното в Сашо е сърцето му. Той вижда другия. Без да бъде помолен - е до теб. Пита дали имаш нужда от нещо. Грижи се. Забелязва. Присъства.
Това е доброта, която не се учи. Това е доброта, която се носи. Днес сме тук, защото едно дете е убито. И това не е просто трагедия. Това е истина. Истина, която боли.
Истина, която не може да бъде омаловажена. Истина, която не може да бъде обяснена удобно. И ако днес не я погледнем такава, каквато е —
утре няма да имаме право да говорим за справедливост.
Огледайте се. Тук. Днес. В България. Попитайте се — колко процента от това, което чуваме, е истина. И колко — удобна лъжа. Защото когато истината липсва,
се случва това, което се случва днес. Но има нещо, което не може да бъде убито.
Духът. И Сашо е този дух. Той не си тръгва. Той е. Той е на място със светлина.
Сред хората, които обича. На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.
А ние оставаме тук. С отговорност. Да не мълчим. Да не се лъжем. Да не приемаме лъжата за нормална. За мен е чест да съм до Сашо. Да го познавам. Да го усещам.
Той не оставя просто спомен. Той оставя мярка. Мярка за доброта. За човечност.
За истина. За мен е истинска чест, Саше!".