Европа е изправена пред ранна и необичайно мощна гореща вълна, която вече пренаписва климатичната история. Във Великобритания беше отчетена най-високата майска температура от началото на измерванията, а Франция за първи път от две десетилетия активира националната си система за предупреждение за опасни жеги още през пролетта. Тези екстремни явления вече не са изключение, а по-скоро новата климатична реалност, която носи със себе си една парадоксална криза. А тя е, че критичната нужда от охлаждане, която всъщност допълнително нагрява планетата.

Потреблението на климатици расте главоломно. В Европа броят на охлаждащите устройства се е повече от удвоил от деветдесетте години насам, като прогнозите сочат четирикратно увеличение до средата на века. Още по-сериозен е бумът в развиващите се и бързо растящи икономики в Азия и Латинска Америка, където подобряването на жизнения стандарт позволява на милиони домакинства да си купят първия климатик. В Индонезия например се очаква делът на семействата с охлаждащи системи да скочи от скромните четиринадесет процента до цели осемдесет и пет процента в следващите десетилетия. Според Международната агенция по енергетика до средата на века над осемдесет процента от цялата електроенергия за охлаждане ще се консумира именно в тези региони.

Макар че достъпът до хладен въздух спасява човешки животи и подобрява бита, той поставя под огромен натиск енергийните мрежи. По време на горещите вълни през изминалата година Франция, където климатиците все още не са масово явление, отчете вечерен пик в потреблението на ток с една четвърт над средното за сезона. В Ню Йорк обаче, където климатизацията е повсеместна, този пик беше с цели деветдесет процента по-висок. Експертите предупреждават, че подобни натоварвания застрашават стабилността на енергийните системи, особено когато масово се купува евтино, но неефективно и енергоемко оборудване.

Проблемът се задълбочава и от факта, че климатизацията е отговорна за около един милиард тона въглеродни емисии годишно на глобално ниво. В допълнение към това, използваните хладилни агенти задържат в атмосферата хиляди пъти повече топлина от въглеродния диоксид и увреждат озоновия слой. В градовете се проявява и така нареченият ефект на топлинния остров - уредите буквално изсмукват топлината от стаите и я изхвърлят на улицата, което прави външния градски въздух още по-нажежен.

Решението на този омагьосан кръг изисква промяна в технологиите, навиците и архитектурата. На първо място, новите климатици на пазара масово са наполовина по-неефективни от най-добрите съществуващи модели, въпреки че по-икономичните устройства често не са по-скъпи.  На второ място, потребителите могат лесно да намалят разхода на енергия с около тридесет процента, ако просто настроят термостата на двадесет и шест вместо на двадесет и четири градуса и комбинират уреда с обикновен вентилатор - проучванията показват, че усещането за комфорт остава същото. Експерти съветват, че препоръчителните температури за лятото в режим на охлаждане са 25 - 26 градуса. 

Не си мислете например, че 24 градуса в режим на отопление през зимата са равни на 24 градуса в режим на охлаждане през лятото. Това е изключително често срещана грешка, която кара хората масово да настройват климатиците си в жегите на екстремни и нездравословни температури като 19-20 градуса, мислейки си, че така уредът ще охлади стаята по-бързо.

В дългосрочен план най-важна роля играят архитектурата и градското планиране. Добрата изолация и външното засенчване на сградите могат да намалят нуждата от изкуствено охлаждане с до осемдесет процента, а пасивната вентилация понижава вътрешните температури с до девет градуса. Градовете също трябва да се променят чрез озеленяване. Париж например е засадил над сто хиляди дървета през последните години, което дава реален резултат - по време на жегите нощните температури в градските паркове са били с до седем градуса по-ниски в сравнение с околните асфалтирани зони.

Докато тези зелени мерки станат масови, някои държави въвеждат и социални решения за защита на населението. В Испания се изгражда национална мрежа от така наречените климатични убежища. В градове като Барселона вече работят стотици такива места в обществени библиотеки, музеи и спортни центрове. Те осигуряват хладина, места за почивка и вода за най-уязвимите групи като възрастни хора и малки деца, които нямат възможност да се спасят от екстремните жеги в собствените си домове.