Страната, в която е бил добит медът, трябва да се изписва от днес на етикетите. В случай, че сладката храна произхожда от повече от една държава-членка или трета страна, указанието за страните на произход може да бъде заменено със "смес от видове мед с произход от ЕС", "смес от видове мед с произход извън ЕС" или "смес от видове мед с произход от ЕС и извън него".
Промените в наредбата за изискванията към пчелния мед, които правителството прие през април, определят, че поленът, в качеството си на естествен съставен елемент, характерен за меда, не се счита за съставка.
Още дълго време обаче продуктите, които са пуснати на пазара преди днешна дата, може да бъдат със старите етикети, защото те ще важат до изчерпване на количеството.
Няма нормативна уредба, която да посочва срока на годност на меда, това е една от най-дълготрайните храни, но се счита, че добрите му хранителни качества се запазват между 2 и 3 години максимум, ако е съхраняват правилно.
Това каза Илия Цонев от националната научна асоциация по пчеларство.
Въпреки че страната ни произвежда достатъчно количество мед и изнася по-голямата част от продукцията зад граница, в България се предлага мед от Китай, от Румъния, Украйна и някои други страни от Европа и Азия, научи "Монитор" от председателя на българския пчеларски съюз Стефан Стефанов.
Около 6 - 7 хил. тона мед годишно се експортират от държавата ни, като миналата износът ни е бил около 5 хил. тона. Наш мед се купува в Испания, Италия, Германия, Франция. Дори някои страни от Централна Европа - Полша, Унгария и Австрия, които по принцип са сериозни производители, пазаруват от нас, каза още Стефанов.
Най-големият консуматор на мед в света е Германия, там внася около 250 хил. тона мед на година. Макар ние да работим на този пазар, остава старият проблем, че нашият мед излиза зад граница само в големи опаковки - варели по 300 кг.
"На Запад има силни преработвателни организации, които не ни допускатда стъпим на пазара с марката "Български мед" затова ние сме на практика само доставчици на суровини", констатира шефът на пчеларите.
Българският мед се ползва за подобрител на аржентински и мексикански медове, които се внасят от Латинска Америка. Най-ценен на пазара в Западна Европа е мановият мед, който ние обаче произвеждаме в много малки количества.
Акациевият пък излиза с 30 - 40% по-скъп от полифлорните медове. До момента годината за пчеларите е много по-добра в сравнение с миналата година. Имаме рекорден добив от акациев мед, очаква се и при липата да е така, сподели специалистът.
Източник: Монитор