Колекторските компании продължават да прилагат практики на натиск и психически тормоз спрямо длъжниците, въпреки приетия през юни Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, предупреждават от Асоциацията за защита на потребителите (АЗП).

Според организацията, между първото и второто четене на закона депутатите са премахнали ключови текстове, в резултат на което нормативната рамка покрива само банковите кредити, но не и задълженията към небанкови институции и телекоми.

По данни на Асоциацията за управление на вземания, банките и небанковите институции (основно фирми за бързи кредити) вече имат по 35% дял от общия обем дългове, а 18% от задълженията са към телекомите. Според АЗП това означава, че при събирането на 65% от дълговете колекторските компании продължават да използват методи на натиск и психически тормоз.

Според статистиката на Българската народна банка (БНБ), през второто тримесечие на 2025 г. брутните необслужвани кредити са се увеличили с 127 млн. лв. (3,3%), достигайки 3,9 млрд. лв. При домакинствата ръстът е 43 млн. лв.

От АЗП изтъкват, че България изостава в защитата на основните човешки права, като години наред отказва да въведе европейския опит в борбата със задлъжнялостта.

"Освен с по-добрите магистрали, съседна Сърбия ни изпревари дори и по този въпрос, като отдавна прилага европейския модел на доброволно изпълнение. Той насърчава разсрочването и доброволното погасяване на дълговете, а у нас системно се отказва въвеждането му. Сръбският закон забранява телефонния тормоз, допуска единствено писмени напомняния и защитава длъжниците от злоупотреби“, коментират от асоциацията.

АЗП напомня, че в Сърбия не може да се прехвърлят задължения без изричното съгласие на длъжника, докато в България колекторите купуват всякакви дългове, включително погасени по давност, и продължават да изискват плащане.

Процедурата по доброволно изпълнение представлява европейски модел, при който съдебен изпълнител кани длъжника да плати доброволно, без запори, принуда или заплахи. Тя дава възможност за: разсрочване на дълга чрез споразумение; безплатна процедура за длъжника; спестяване на съдебни и адвокатски такси; по-малко натоварване на съдилищата; право на длъжника да откаже участие.

По данни на Асоциацията за управление на вземания, средният размер на продадените потребителски кредити през 2024 г. е 909 лв. Според АЗП е парадоксално, че именно при такива малки задължения се отказва въвеждането на доказано ефективния модел на доброволно изпълнение, който би намалил натиска върху хората и съдилищата.

"Днес, когато броят на проблемните кредити расте, а хората са подложени на ежедневен натиск от безконтролно растящите цени и инфлацията, България остава единствената държава в региона без механизъм за защита на длъжниците. Европейският път минава през доброволното, не принудителното изпълнение,“ подчертават от Асоциацията за защита на потребителите.