Никога неиздавано стихотворение на Вапцаров - ето го!

Офицер от полицията донася на Мая Вапцарова папката, намерена при почистването на мазе в сградата на бившата Дирекция на полицията в София. В папката има три неизвестни досега стихотворения на Никола Вапцаров, както и есе, посветено на литературата. Стихотворенията и есето са написани с мастило.

Има и друг текст, който започва така: "Аз искам да кажа, г-н прокурор, че всичко това е съдебна грешка. И ще дойде ден на свободата, когато един български Емил Зола ще каже: "Аз обвинявам!" И този Емил Зола ще бъде народът... От трите стихотворения племенницата на поета Мая Вапцарова засега е разчела само едно. Тя беше любезна да го предостави специално за "24 часа". Стихотворението е без заглавие. Ето го:

За първи път не влиза днес

у нас историята със кървавата мутра.

Столетия сме чакали за час

да потърпим сега дима барутен.

Но после, след жестокия погром,

когато прашни, морни и окъсани

се юрнете назад към своя дом

ще ви посрещнем злобни и навъсени.

От глад ще вием в пустите поля

на глутници ще ги следим в горите

в гърдите ще избухне дива страст

и мътен блясък ще гори в очите.

След тези куплети има едно изречение - "Ала не мислим да умираме...". Мая Вапцарова предполага, че то е може би е началото на ново стихотворение. Племенницата на поета е във Варна, където във Военно-морското училище се подготвя празникът по случай рождения ден на Никола Вапцаров. Тя се подготвя да снима документален филм за своя чичо, в който да изследва непознати и малко познати факти от работата му като авиомеханик на летище "Враждебна".