През 2022 година на 85-годишна възраст ни напусна инж. Борис Мареков, една от най-емблематичните фигури в историята на българския автомобилен сектор. Повече от шест десетилетия неговият професионален път е неразривно свързан с развитието на автомобилостроенето, търговията и сервизното обслужване у нас.

Професионалната биография на Борис Мареков започва през 1960 година като конструктор в тогавашния Завод 12. Още в началото на кариерата си той участва в разработването на двигателя на първия български лек автомобил "Балкан“, произвеждан в Ловеч.

По-късно преминава през различни ръководни позиции в автомобилния сектор, а в края на 80-те години става генерален директор на държавната "Мототехника“. След политическите промени създава съвместно с германския предприемач Карл-Хайнц Пфое компанията "Мото-Пфое“, която се превръща в един от най-значимите автомобилни дилъри в България.

Защо България пропусна автомобилната индустрия?

Според Мареков една от основните причини България да не се превърне в значим автомобилен производител е липсата на единна стратегия.

През 60-те години в страната паралелно се развиват два проекта – производството на Bulgarrenault в Пловдив и сглобяването на модели Fiat в Ловеч. Вместо да се обединят усилията, между отделните структури се заражда конкуренция.

"Мототехника“ също е имала амбиции да започне производство на автомобили Saab, но проектът така и не се реализира.

По думите му решаващ удар върху българските автомобилни амбиции нанася решението на СССР да започне производството на "Жигули“ по лиценз на Fiat. България получава ролята на доставчик на компоненти за завода в Толиати, а в замяна получава готови автомобили.

След това са направени още няколко опита за привличане на чуждестранни инвеститори, включително и през управлението на Иван Костов, но без успех.

Легендарното чакане за нов автомобил

За поколения българи покупката на автомобил по времето на социализма е свързана с дълго чакане. Макар често да се говори за срокове от 10 до 15 години, Мареков смята, че реалното чакане за най-търсените модели е било между 7 и 8 години.

Имаше и хора с достатъчно средства, готови да чакат с години за нов автомобил.
казва приживе в интервю за Агенция Speed-Press  Борис Мареков

Той разказва и любопитен детайл от онези времена, понякога пристигали партиди само от бели "Жигули“, а част от клиентите отказвали да ги купят, защото чакали друг цвят, например син.

Според Мареков недостигът на автомобили не е бил единствената причина за дългите списъци на чакащите. Продажбата на нови автомобили срещу левове е била изцяло монопол на "Мототехника“, а доставките са зависели от междудържавните споразумения със социалистическите страни и почти винаги са изоставали от реалното търсене. В същото време вносът на употребявани автомобили от чужбина е бил силно ограничен и е разрешаван само в изключителни случаи. Въпреки това желаещите да си купят кола не са липсвали. По думите му още тогава е имало немалко хора със сериозни спестявания и готовност да инвестират в автомобил. Като доказателство той посочва първия автомобилен салон в България през 1991 г., когато интересът към новите модели Ford надминава всички очаквания. Само двама търговци е трябвало да обслужват наплива от клиенти и едва са смогвали да подготвят договорите за продажба, въпреки че предлаганите автомобили са били значително по-скъпи от познатите социалистически модели.

Как работеше автомобилният пазар преди 1989 година?

Преди промените "Мототехника“ не е просто търговец на автомобили. Компанията отговаря за продажбите, сервизното обслужване и доставката на резервни части в цялата страна.

Продажбите срещу валута са поверени на "Кореком“, а едва след приемането на Указ 56 "Мототехника“ получава право също да продава автомобили срещу чуждестранна валута.

Когато е попитан дали може да сравни тогавашния пазар със сегашния, Мареков отговаря лаконично, че няма място за сравнение.

Тогава трябва да бъдат изградени изцяло нови търговски и сервизни структури. Пазарът тепърва се формира, липсват подходящи помещения, а икономическата среда е нестабилна.

След добрия старт на "Мото-Пфое“ идва и тежката икономическа криза през 1996–1997 година, известна като "Виденовата зима“.

В началото на 90-те трябваше бързо да се създават търговската и сервизната мрежа на фирмата. След това - да се усъвършенстват, за да отговарят най-точно на постоянно растящите изисквания на клиентите. Тръгнахме добре, но дойде "Виденовата зима.
казва Борис Мареков

Как се ражда "Мото-Пфое“?

Историята започва през есента на 1989 година. Германският автомобилен дилър Карл-Хайнц Пфое пристига в София с осем автомобила Ford, които излага пред хотел "Шератон“.

Тогавашните институции обаче не знаят как да разрешат продажбата им. Именно тогава Мареков се включва и организира временния внос на автомобилите.

Четири от тях са продадени на МВР, а останалите – на частни клиенти.

Така започва партньорството между двамата предприемачи и се ражда "Мото-Пфое“ – име, съчетаващо фамилията на германския инвеститор и началото на думата "Мототехника“.

Само за две години компанията изгражда представителства и сервизни центрове в 12 български града.

Според Борис Мареков ключът към успешните продажби е прост: "Постоянна грижа към клиента и стремеж да се отговаря на неговите непрекъснато растящи изисквания.“

По негови думи българският клиент има една характерна особеност, често държи лично най-високопоставеният ръководител да участва в сделката. Сред известните личности, които са били клиенти на компанията, са Лили Иванова, Стефан Данаилов, Веселин Маринов, Георги Мамалев и Данчо Караджов.