Пътуването между София и Пловдив обикновено отнема малко над час и половина, но за известния издател и общественик Манол Пейков петъчният следобед се превърна в истинско изпитание на духа, навигацията и шофьорските умения. Бързайки за престижните награди "Христо Г. Данов, Пейков постави своеобразен антирекорд, превеждайки автомобила си с над 150 конски сили през зашеметяващ, макар и напълно непланиран маршрут.
Въпреки напрежението, той все пак успя да пристигне навреме, за да отдаде почит и на прочутата си майка - издателката Божана Апостолова.
Денят за Пейков започва в Ловеч, откъдето тръгва около 10:00 сутринта. След успешна визита при зъболекар в София и две бързи бизнес срещи, издателят се отправя към Пловдив около 15:30 ч. Целта е ясна – официалните награди "Христо Г. Данов“ в 17:00 ч.
Сметките обаче бързо биват объркани от реалността по българските пътища. Включвайки GPS навигацията, той получава неприятна изненада: очаквано време за пътуване - близо два часа и половина поради 28-минутно задръстване в района на Костенец.
След кратка пауза за сандвич на Цариградско шосе, по време на която забавянето нараства до 34 минути, Пейков осъзнава, че наградите "Христо Г. Данов“ са вече недостижима цел. Новата мисия става откриването на фестивала "Пловдив чете“ в 20:00 ч.
В опит да избегне трафика, издателят взема импулсивно решение, свива вдясно при Горубляне с идеята да кара по стария път през Самоков, Боровец и Пазарджик. Решение, продиктувано от копнежа по спокойствие и красиви гледки.
Реалността обаче се оказва по-различна. Първите 5 километра между Горубляне и Кокаляне отнемат цели 20 минути в компанията на около хиляда автомобила. Истинският обрат обаче настъпва, когато Пейков се увлича в последователни телефонни разговори – първо със съпругата си от САЩ, а след това и с литературната си агентка.
Оставен без надзор, GPS-ът решава да се "отмъсти“:
"След още 45 минути каране, на едно кръгово, GPS-ът [малко изненадващо ми каза да карам наляво; интуицията ми шепнеше друго, ама нали бъбрех по телефона [.– хич и не му обърнах внимание. Още повече, че природата ставаше все по-красива... По едно време гледам – а! – пак езеро. Че и бая голямо.“
Вместо към Самоков, навигацията нежно го превежда покрай язовир "Искър“ и го отвежда директно в... Ихтиман.
Два часа и петнадесет минути след емблематичния десен завой на Горубляне, Манол Пейков се озовава точно там, откъдето е тръгнал - на магистрала "Тракия“, на 48-мия километър от София. И за капак на всичко: точно пред същата тапа край Костенец, която така самоотвержено се е опитал да избегне.
В крайна сметка, след мобилизация, борба със задръстването и светкавично спиране за вода, издателят акостира в Пловдив в 19:50 ч. – точно 10 минути преди началото на фестивала "Пловдив чете".
Не зная дали в Гинес има категория "най-дълго пътуване от Пловдив до София в напълно изправен автомобил с мощност над 150 конски сили", но ако случайно чуете, че има – да знаете, че съм насреща. Честно казано, ако нямах фестивал за откриване, вече да съм стигнал по инерция до Одрин – шкембе чорбата им няма равна!
Манол Пейков 
