Д-р Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Как оценява КНСБ Бюджет 2023? Разбрахме, че похвалихте донякъде г-н Асен Василев, но казвам донякъде, защото не му спестихте и критиките. Кажете сега какви забележки имате към министъра на финансите? Как вие виждате нещата?
Похвалихме го, защото в крайна сметка той преписа, в добрия смисъл на думата, половината от нещата, които ние още преди месец и половина, когато г-жа Велкова изкара първоначалния бюджет, казахме. Какво имам предвид? Ние тогава казахме, че капиталовата програма е надценена с 2 милиарда. Това, което г-н Василев каза онзи ден, е, че намалява капиталовата програма с 2 милиарда. Очевидно и той, и ние сме оценили правилно инвестиционния капацитет на държавата до края на годината. Това, което тогава ние казахме, е, че приходите от данъци ще бъдат поне 1,5 до 2 милиарда повече. Това, което г-н Василев залага, е 1,6 милиарда допълнителни приходи от данъци, плюс допълнителни приходи от Плана за възстановяване, втория план. Така че по тази линия, дето се казва, ни преписа, в добрия смисъл на думата, и затова го поздравихме. По този начин той успя да направи дефицита на 3%, който наистина е реалистичен.
Правилно ли го аргументира онзи ден той?Да, правилно го аргументира, тъй като всъщност сметките на сериозните икономисти до момента това показваха – надценена капиталова програма, подценени приходи, леко БВП-то ще мръдне нагоре. Той не го каза това, но предполагам, че в следващите месеци ще го направи – всеки финансов министър си оставя няколко буфери, предполагам, че това е част от неговия буфер.
Но всъщност в политиката по доходите, в частта "Разходи“, онази другата част, когато ние предложихме тези неща, той не е чул, тъй като няма компенсация на инфлацията, която е предвидена до края на годината, няма 10% за всички. Има най-вероятно само за педагозите – това, което е поето като ангажимент, 125% начална учителска от средна заплата, но това е ангажимент, който всяко правителство го изпълнява и всяка година се случва. Така че не идва с г-н Василев, няма и да си отиде с него се надявам. Извън тези работи, парламентът отказа да вдигне минималната работна заплата от 1 юли на 850 лева – това, което КНСБ искаше. Много сектори стачкуваха.
А едно такова увеличение колко ще излезе на държавата ни – минималната заплата да бъде 850 лева?Аз знам, че за слушателите е малко фрапиращо, като си говорим за милиони и милиарди, но 175 милиона струва да вдигнем минималната от 780 на 850 лева от 1 юли за полугодието. Какво са 175 милиона? Ами, на бюджет, който г-н Василев предлага, от над 70 милиарда лева – това е всичко на държавата, което преразпределя в икономиката, 175 милиона са 0,2%, което кантарът не го лови и е въпрос на политическа воля. Всички експертни многократно сме водили дебати по темата за това дали трябва да нараства минималната заплата. Ние категорично ги печелим. И тук това не е самохвалство, защото има богати емпирични изследвания, които показват, че като се вдига минималната заплата, заетостта се вдига, безработицата намалява, растежът се вдига, потреблението се увеличава. Сега имаме нужда от ръст на потреблението, тъй като се видя, че то в последните месеци се забавя. Така че и по тая линия минималната заплата би могла да нарасне, за да подпомогне малко и реалния сектор. И в крайна сметка, имаме действащо законодателство, което казва каква трябва да бъде от 1 януари минималната, а именно – половината от средната, което прави 950 лева по сметките до момента. Ами ние предлагахме една междинна стъпка сега – 70 лева нагоре, и втора стъпка от 1 януари, както си е по член 244 от Кодекса на труда, за да може и бизнесът да го посрещне по-леко, да може и на хората да им компенсираме инфлацията и да намалим неравенствата. Така че това са морални, социални и икономически аргументи. И затова казвам, че ние експертния дебат отдавна сме го спечелили. Даже 2021 г. Нобеловата награда по икономика се даде на човек, който доказа, че когато нараства минималната заплата, се стимулира заетостта и влияе положително върху икономиката. Така че аргументът вдигаме минималната и се доближава до средната не е верен. Средната нараства повече от минималната и разликата между двете се увеличава и вече е над 1100 лева, а пък като съотношение е 41%. И преди 8 години беше толкова, така че нито нагоре, нито надолу, не сме мръднали.
Сега можем ли да очакваме някакви промени между четенията? Какви са исканията ви и очакванията следователно? Реално може ли да се промени наистина нещо?Надявам се да може. Между първо и второ четене. Ние от КНСБ, както винаги, подхождаме отговорно. Изготвили сме конкретни законодателни текстове за Държавна агенция "Архиви“, за НОИ, за НАП, за Българско национално радио и всички онези, които стачкуваха. За хората в читалищата и културните институти, на които им взеха 36 милиона. Надявам се г-н Василев, освен да им ги върне, да им вдигне малко и заплатите. Всички онези, които не са спрели да се трудят през последните две години и не са получили компенсация на инфлацията. За всеки един от тях имаме конкретен законодателен текст, който ще внесем през депутати между първо и второ четене. Някои ще го нарекат "лобизъм“, аз ще го нарека "необходим лобизъм“, защото без тези наши действия много често хората на труда, работещите биват забравени и всички се занимаваме кой какво казал и сме свидетели на някакви политически интриги всеки ден. Въпросът е, че като се внесе нещо за доходите на хората и е видно, че тия хора са на минимална или малко над минимална заплата – например, професори в Селскостопанска академия и доценти са на по 1100-1200 лева брутна заплата, като се внесе за тях и като го предложи едната партия, няма лошо да го подкрепят всички. Няма значение кой управлява и кой е опозиция и никой няма да им каже: "Защо гласувахте с тези или защо гласувахте с онези?“. Напротив, ще им стиснат ръката и ще им кажат: "Благодаря!“. Аз така разсъждавам и мисля, че трябва да има малко разум и в депутатите. Надявам се да ни чуят. Ние ще им го дадем написано, изискваме просто депутатът да го вземе и да го вкара в деловодството в парламента и да го гласуват.
Говорим си за бюджета на държавата за 2023 г., въпреки че може би скоро трябва да помислим, г-н Костов, и за този за 2024 г.Всяка бюджетна процедура, всяка година започва февруари месец и свършва октомври. Реално ние в момента сме на средата на бюджетна процедура 2024.
Да, да. Това обаче трябва ли да ни притеснява и времето да ни притиска по някакъв начин?Ами, да му мисли финансовият министър. Въпросът е, че той за догодина има да решава много въпросителни от гледна точка и на данъците, тъй като те трябва да бъдат пипани, най-малко да се затворят ДДС-тата там, където бяха преди пандемията, тъй като това беше временна мярка. Бюджетът губи половин милиард от тази временна мярка и се доказа, че не работи, не води до намаление на цените за потребителите. И второто в данъците е Данък "Печалба“, тъй като ние сме задължени да направим 15% Данък "Печалба“ за мултинационалните компании. Тук ще възникне един въпрос – дали пък третираме равноправно всички икономически субекти в бизнеса, ако за едните е 15, а пък за българския бизнес е 10. Ние твърдим, че трябва да се вдигне 15% за всички, тъй като е най-ниският Корпоративен данък у нас спрямо всички останали страни и народи в Европейския съюз. Това ще донесе около 2 милиарда допълнително в приходите. Та, първото предизвикателството пред г-н Василев за догодина са данъците, второто е политиката по доходи, тъй като там ние като представители на работниците и служителите ще протестираме, ще правим стачки. Не искам да плаша никой, но това, което се случи в последните две години, тъй като инфлацията е близо 30%, а пък хората масово получиха между 10 и 15%. Последният форум на КНСБ беше именно с такава цел - да покажем за всяка една икономическа дейност колко са изостанали реалните заплати.
Всъщност хората в обществения сектор са загубили 10% реална покупателна способност спрямо хората в частния сектор, а пък после искаме да стимулираме хората да заемат държавна работа - да стават учители, да стават медицински сестри и лекари или пожарникари и т.н. При всички положения трябва да има ръст на доходите, който вече да изпреварва инфлацията. Вече въпрос на разговор е, разбира се, но той трябва да бъде повсеместен и за всички, а не така на парче: Днес протестират НОИ – даваме на НОИ, утре някой друг протестира – да му затворим устата, да не ни притеснява.
Ключови приоритети не са финансирани, не получават необходимото финансиране.Давам конкретен пример. Разходите за висше образование и наука намаляват като дял от БВП. В момент, когато трябва да отиват към 1%, те отиват към 0,3-0,4% от БВП.
Грешка ли беше това, че финансовият министър използва проекторамката на служебния кабинет?Не. Тя беше добра рамка, въпросът е, че г-жа Велкова беше заложила всички действащи нормативни актове, без да предвижда политики. В случая намаляването…
Са необходими политики в случая вече, да.В случая са необходими политики. И вече когато тръгнат да се налагат тези политики, се вижда – дефицитът намалява, политиките по доходите също могат да бъдат осигурени. Между другото, тези 800 милиона, които КНСБ искаше за ръст на заплатите, те са на годишна база.
Да.Ако ги сметнем за полугодието, става въпрос за около 400 милиона, което далеч не е голяма сума, на фона на милиардите, които се дават за капиталови разходи, за изтребители, за отбрана и за каквото щете. Ако отворите бюджета и видите за какви милиарди става въпрос, а пък няма 10% за пазачите в затворите – обидно е просто.
Виждаме и днес първия по-сериозен скандал в Народното събрание между политиците. Това може би не дава добри сигнали. Казвате, ето, ние им представяме нещата за бюджета, те само трябва да ги препишат, но дали изобщо ще обърнат внимание на тези неща?Не просто да ги препишат, даже могат да ги вземат, да кажат, че са техни предложения, и ние ще им кажем "Браво!“ и ще се радваме, че са "техни“ предложение, ако мога така да го кажа, тъй като много често експертната работа се върши от неправителствения сектор и от бизнеса, и от нас.
Така е, да.И тук ние сме добри партньори с повечето партии, виждаме се с тях и си говорим ежедневно. Сега аз силно се надявам бюджетът да не стане заложник на поредните политически интриги. Държавният бюджет не е средство за печелене на избори, не е средство за вдигане на рейтинга или пък не е средство за омаскаряване на политическия опонент. Държавният бюджет е финансовата рамка на държавата и освен тези половин милион души, които работят в него, върху този държавен бюджет се крепи цялата социална инфраструктура и идеята ни за националната държава, защото в крайна сметка, ако няма национална държава, няма да има нищо друго, ще сме един разграден двор.
Надяваме се да обърнат внимание за националната държава. И вие днес сте обърнал внимание на нашата шевица – да кажа на нашите слушатели, че сте облечен подобаващо.Да, аз харесвам българските шевици и когато мога, нося такива дрехи.
Дано да ви послушат политиците, да обърнат внимание на всичко това, което казахте. Благодаря ви, че ни гостувахте.И аз благодаря.