До края на 2025 г. Европейският съюз трябва да приеме ново законодателство относно излезлите от употреба превозни средства (ELV), което ще промени из основи начина, по който автомобилите се проектират, продават и изваждат от експлоатация. Европейската комисия предлага това още от 2023 г., като целта е да се актуализира старата Директива 2000/53/ЕО, която вече не отговаря на съвременните екологични и технологични изисквания.

Новият регламент има две основни цели - засилване на кръговата икономика в автомобилния сектор и намаляване на броя на автомобилите, които излизат от официалните системи за рециклиране.

Според данни на Комисията, всяка година в ЕС изчезват безследно около 3,5 милиона от общо 6,6 милиона спрени от движение коли.

Сред ключовите промени е изискването всички нови коли, продавани в ЕС, да имат задължителен сертификат за рециклируемост. Производителите ще трябва да доказват, че автомобилът може лесно да бъде разглобен, материалите му – разделени, а опасните компоненти – безопасно отстранени. Освен това ще се изисква информация за използваните материали и наличие на вредни вещества, като олово или живак.

Един от най-иновативните елементи в предложението е т.нар. "цифров паспорт на превозното средство" – електронен профил, който ще съдържа информация за историята на автомобила: използвани материали, ремонти, смени на собствеността, щети и начин на изхвърляне. Тази информация ще бъде достъпна за институции, сервизи и потребители, което ще подобри прозрачността при покупко-продажба на коли и ще помогне за навременното им извеждане от употреба.

Друг важен елемент е разширената отговорност на производителя. Автопроизводителите ще бъдат задължени не само да произвеждат и продават коли, но и да осигурят тяхното събиране, третиране и рециклиране в края на жизнения им цикъл. Те ще трябва да работят съвместно с центровете за демонтаж и да предоставят технически инструкции за разглобяване на компоненти като батерии, въздушни възглавници и течности.

Според изчисления на Комисията, новото законодателство ще доведе до годишно намаление от 12,3 милиона тона CO₂, повишаване на рециклирането на пластмаси от 25% на 60%, както и до създаване на нови работни места в сектора.

Въпреки ползите, някои производители и търговци изразяват притеснение относно високите разходи и административните усложнения. От своя страна, рециклиращите фирми настояват за по-ясни правила относно разпределението на задълженията и финансирането.