Как се определя размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст?

Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент. Това обясняват експертите от НОИ, цитирани от "Фокус":

– 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;

– 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж - за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.

– За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.

За времето на отпуск поради временна неработоспособност, през което лицата са получавали парични обезщетения от общественото осигуряване, се зачита следния осигурителен доход:

– за времето преди 1 януари 2000 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение, съгласно действащите разпоредби;

– за времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. - размерът на обезщетението, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;

– за времето от 1 януари 2005 г. - доходът, от който е изчислено паричното обезщетение;

– за времето от 1 януари 2007 г. до 30.06.2010 г. за първия работен ден от временната неработоспособност, изплатен от осигурителя - среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение;

– за времето от 1 юли 2010 г. за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, изплатени от осигурителя - се посочва 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

За времето от 1 януари 2024 г. за първия и втория работен ден от временната неработоспособност, изплатени от осигурителя - се посочва 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.