Новата експозиция представя развитието на българската авиация от първия полет, извършен от Йожен Годар по време на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892 г.), до наши дни. Основно място е отделено на бойната ни авиация - участието й във войните, унищожаването й след Ньойския договор (1919 г.) и възраждането й през 30-те години, превъоръжаването след Втората световна война и ролята й по време на Студената война, участия в учения на НАТО и използването й при бедствия и аварии.
Включена е и темата за създаването и развитието на българското самолетостроене и фабриките в Божурище, Ловеч, Казанлък. Показани са опитите на българските конструктори да създадат самолети и първообраза на вертолета. Представени са гражданската и селскостопанската авиация. Отделна зала е посветена на българското участие в космически изследвания.
Част от постоянната експозиция са спускаемият апарат на космическия кораб" Съюз 33", с който се приземяват космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников, космически прибори, участвали в различни експерименти в космоса и образци на храна за космонавти, както и оригиналният самолет на Георги Божинов, патентован през 1912 г. във Франция и конструиран през 1926 г. в България.
Интерес представляват вещите на героите от Втората световна война капитан Чудомир Топлодолски, майор Стоян Стоянов и части от двигателя на самолет "Месершмит 109 Г", на който е летял поручик Димитър Списаревски. В новата експозиция намират място и част от последните дарения на Музея на авиацията - бележника на първия ни пилот Симеон Петров, предметната книжка на поручик Продан Таракчиев, извършил с поручик Радул Милков първия боен полет в историята на военната ни авиация, и часовника на летеца-изтребител от Втората световна война подпоручик Стефан Маринополски.
По време на събитието ще се обявят резултатите от дарителската акция по възстановяване на водосамолет (хидроплан) АРАДО - 196 А - 3 "Акула", инициирана от Президента на Република България Росен Плевнелиев.