Темата за въвеждане на 4-дневна работна седмица в България отново предизвика разгорещени дебати. Бившият социален министър Христина Христова заяви пред БНТ, че отговорът не е еднозначен – в някои сектори подобен модел е невъзможен.

По думите ѝ младите хора все по-често предпочитат онлайн работа и гъвкаво работно време. Тя подчерта, че социалната държава е ценна, но страната ни страда от ниско участие на населението в трудова дейност.

"Ръстът на минималната заплата у нас изкривява икономиката, а европейската директива за минималното възнаграждение не се прилага правилно", допълни Христова.

Председателят на АИКБ Васил Велев бе още по-категоричен.

"Не можем да лежим на дивана и да живеем щастливо. Няма как да произведем онлайн хляб. Трябва да се работи повече", каза той.

"Правилното послание днес е, че 5-вековният купон за Европа свърши. Ако искате да поддържате стандарта на живот, трябва да работите повече, а не по-малко“, добави Васил Велев.

 

Христова отбеляза, че поколението Z предпочита гъвкаво работно време и дистанционна работа, което също трябва да се вземе предвид, но това не може да бъде универсално решение.

Велев напомни, че частният бизнес работи шест дни седмично и въпреки това трудно се справя, докато държавният сектор е "пренаселен" и често безконтролен.

По думите му увеличението на минималната заплата не мотивира за квалификация, а води до "икономическа катастрофа“. Той предупреди, че в бюджетния сектор възнагражденията растат със заеми, а това не е устойчиво решение.

АИКБ изнесе и тревожни данни – според организацията сивата икономика у нас е около 22%, а липсват реални политики за ограничаването ѝ.