Икономист: Въпреки че много апартаменти стоят празни, цените продължават да растат поради търсене, спекула и инвестиционен интерес

В България няма реална защита срещу спекулата – тя е повсеместна. Въпреки силните думи на политици относно "ценовата спекула“ след въвеждането на еврото през 2026 г., реални мерки почти липсват. Това мнение изрази икономистът Боян Дуранкев с публикация в социалните мрежи

"Пример за спекулативно поведение е случаят с хляба – след намаляването на ДДС на 0%, цените не спаднаха, а впоследствие дори се повишиха. По същия начин ягодите се продават по 10 лв., а черешите – по 20 лв. на село, въпреки че са местна продукция. Това е типична "дребна“ спекула", пише Дуранкев.

"Много по-малко внимание се обръща на ценовия балон при жилищата, въпреки че той пряко засяга "средната класа“. В САЩ, например, цените на жилищата са нараснали над 4 пъти по-бързо от доходите между 1985 и 2023 г. Съотношението между цена и доход е стигнало 5,3 към 1. В България ситуацията е още по-тежка – нужно е около 12 години работа, за да се купи жилище, или 20–30 години изплащане на кредит. А въпреки че много апартаменти стоят празни, цените продължават да растат поради търсене, спекула и инвестиционен интерес", допълва той

Дуранкев пише още, че спекулата не е официално престъпление, но се наказва, ако нарушава принципите на честна търговия. Съществуват закони – за защита на потребителите, за конкуренцията, Наказателен кодекс – но често остават неефективни заради неясни формулировки като "неоправдано надценяване“. Проверки на Комисията за защита на конкуренцията се правят, но рядко водят до сериозни последици.

Според Дуранкев данните за рентабилността по сектори показват, че някои отрасли като ИТ и фармацията имат печалби от над 30%, докато търговията и производството се движат между 5 и 12%. В строителството, особено при обществените поръчки, спекулата е защитена от добре платени адвокати и се допълва от корупционен "данък“, който понякога надвишава 50% от стойността на договора.

Боян Дуранкев съветва потребителите за защита от спекула: да следят цените в интернет и да подават сигнали към КЗП и КЗК, макар и с ниски очаквания.