Икономист: Средно българинът получава 1005 евро, но губи 55 евро на месец заради инфлацията

Средният осигурителен доход в България за февруари 2026 г. е достигнал 1005 евро брутно, а минималната работна заплата е скочила с 12,6% до 620 евро от началото на годината. Въпреки тези рекордни ръстове, реалната покупателна способност на домакинствата се топи всеки месец - и причините са по-дълбоки от официалните цифри, установи проучване на Plovdiv24.bg.

Зад официалните цифри - скритото поскъпване

Икономистът и преподавател в УНСС проф. Боян Дуранкев обясни пред репортер на Plovdiv24.bg механизма на "скрита инфлация", която официалната статистика не улавя напълно. "Зад отчетените 4,1% инфлация се крие поне още един процентен пункт, генериран от корпоративния сектор", отбеляза той.

Към това се добавя и явление, което икономистите наричат "инфлация на качеството" - потребителят плаща същата или по-висока цена, но получава по-малко или по-ниско качество. "Имаме инфлация на качеството на продукцията, която почти не се контролира", предупреждава Дуранкев.

Официалните данни на НСИ сочат 2,6% годишна инфлация за март 2026 г. Горивата обаче са отделна история - дизелът е поскъпнал с 13,5%, а бензинът с около 8% - директен ефект от войната в Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток. Проф. Дуранкев е категоричен, че дори при временно отваряне на стратегически транспортни маршрути, балансирането на цените на петрола и природния газ може да отнеме между три и шест месеца.

Колко реално губи българинът всеки месец?

"Реалната загуба за човек на минимална работна заплата е около 25 евро месечно, а при средните доходи - около 55 евро месечно", изчислява Дуранкев, определяйки това като "скрито намаление на заплатите".

В годишно изражение това означава загуба от 300 евро за работещите на минимална заплата и над 660 евро за тези със средни доходи - сума, равна на почти цяла месечна заплата за голяма част от домакинствата извън столицата.

Данните от анализа на Plovdiv24.bg показват колко драматична е географската разлика в доходите. Докато средната брутна заплата в София достига около 1775 евро, в най-слабо развитите области тя пада под 820 евро брутно — едва малко над минималната заплата. За тези домакинства скритата месечна загуба от 25 евро представлява над 5% от реалния нето доход.

Заплатите растат, но не достатъчно

Формално картината изглежда добре - средното възнаграждение е нараснало с близо 90% между 2020 и 2026 г., изпреварвайки инфлацията от около 50% за периода. Минималната заплата почти се е удвоила за по-малко от седем години. България обаче остава с най-ниска минимална заплата в ЕС по абсолютна стойност.

Проф. Дуранкев посочва европейския подход като ориентир: минималната заплата трябва да нараства по-бързо от индекса на инфлацията. По неговите изчисления тя трябва да достигне поне 645 евро, а средната - около 1425 евро, за да се запази реалната покупателна способност на домакинствата.

Прогнозата и призивът

Ако инфлацията се задържи между 4 и 5% до края на годината, това би могло да се приеме като относително положително развитие, смята Дуранкев. "Ако инфлацията се укроти до около 5%, това ще бъде много добра новина", заяви той, но добави, че глобалната нестабилност прави подобна прогноза несигурна.

Заключението му е категорично: "Няма икономист в света, който да твърди, че инфлацията е добро нещо." Икономистът призовава за по-активна държавна политика, по-строг контрол върху пазарните изкривявания и по-бързо нарастване на възнагражденията спрямо реалното поскъпване на живота - не само спрямо официалния индекс на инфлацията.