Икономист: Данъчните оценки на имотите да се актуализират, пазарните цени са 3-4 пъти по-високи

Данъчните оценки на имотите у нас трябва да бъдат актуализирани, тъй като това не е правено през последните 15 години, заяви икономистът и предприемач Добромир Ганев. Той е основател на компании в сферата на недвижимата собственост и консултант с дългогодишен опит в сектора.

Ганев бе модератор на международна научно-практическа конференция "Строително предприемачество и недвижима собственост“, която се проведе вчера в Икономическия университет във Варна. Форумът се организира ежегодно от 1985 г. насам от катедра "Бизнес, инвестиции, недвижими имоти“, предава БТА.

Според експерта на базата на данъчните оценки се изчисляват такса смет, местни данъци и трансакционни такси по сделките с имоти. Ганев, който е бивш председател и заместник-председател на Националното сдружение на недвижимите имоти, отбеляза, че политиците се въздържат от актуализации, тъй като това би довело до повишение на налозите.

"В момента разликата между данъчните и пазарните оценки на имотите е 3–4, а на места и до 5 пъти. Това лишава и общините от значителни постъпления“, подчерта Ганев. Той е на мнение, че повишаването на данъчните оценки трябва да се извършва плавно в следващите години, а събраните средства да се използват целево за подобряване на средата от местните власти.

Експертът посочи, че страната ни все още е далеч от средноевропейските цени на имотите. Според статистика, сравняваща стойността на квадратен метър жилищна площ в централните части на 150 големи града, София заема близо 90-о място, а Варна е след стотното.

В момента строителството в големите градове у нас намалява, посочи Ганев. По думите му това е предпазна мярка на предприемачите преди въвеждането на еврото. Липсата на нова жилищна продукция създава натиск върху пазара и води до покачване на цените.

Ганев очаква, че въвеждането на еврото няма да предизвика трусове в имотния сектор, макар да се наблюдава авансово закупуване на имоти, което може да намали обема на сделките в първите месеци на 2026 г.

Според експерта ипотечната политика на банките у нас няма да се променя съществено. В София около 61–62% от сделките се финансират с ипотечен кредит, докато във Варна, Бургас и Пловдив този процент е около 35. В по-малките градове сделките с ипотеки падат под 20%, поради по-малкия обем на пазара.

Ганев отбеляза, че пазарът на имоти в България се движи на две скорости. Само седем града реализират значителен брой сделки – София, Пловдив и Варна заемат първите три места, следвани от Бургас, Несебър, Русе и Стара Загора. Тези градове определят над 50% от търговията с имоти в страната, докато в останалите 260 общини сделките са значително по-малко.

Средната цена на квадратен метър в големите градове надвишава 1400 евро, докато в градове като Габрово и Смолян цените падат под 1000 евро.

Характерно за пазара в България е, че той е на две скорости, посочи Ганев. По думите само седем са градовете, където се реализират сериозен брой сделки. Според него на първите три места са София, Пловдив и Варна. Четвъртото място си оспорват Бургас и Несебър. Другите в класацията са Русе и Стара Загора. Тези седем града определят повече от 50 процента от търговията с имоти в България, а имаме 260 общини, посочи Ганев. По думите му в тези големи населени места и цените са средно над 1400 евро квадратния метър. Има градове като Габрово и Смолян например, където се сключват сделки и за под 1000 евро на квадрат, допълни Ганев. Той каза още, че в активните градове все повече поскъпват гаражите.

До преди 4-5 години имаше проблем с реализацията на нови паркоместа в големите комплекси, защото хората си купуваха апартаменти, но не искаха да плащат за паркоместа, посочи експертът. По думите му в момента схемата е обърната изцяло и купувачите настояват да има осигурено поне едно паркомясто.

Очакванията на експерта са тенденцията хората да търсят имоти в малки населени места, близо до големите градове, да се запази. Пандемията увеличи интереса към втори жилища в селата, а според Ганев този интерес ще продължи, включително и от чуждестранни купувачи, като примери за това има в страни, въвели еврото преди България.