Художникът на левa: Аз и България сме на края на пътя

Изминалата седмица завинаги ще остане в историята на България с финалната крачка към смяна на лева с еврото. На фона на множество експертни и политически изказвания, "художника на парите" – проф. Кирил Гогов, създал визията на българските банкноти, каза мнението си в ефира на NOVA от подножието на Кюстендилската гора.

Първите му думи са: "Посрещам ви на края на пътя. Аз съм на края на пътя, държавата е на края на пътя".

Промяната на валутата и преминаването към еврото вълнува обществото, но не и него:

"Краят на пътя трябва да е ново начало. Според мен вълненията ви са ненужни. Защото какво значение има – евро ли е, долар ли е? Вътрешният смисъл остава същият“.

Носталгията по българския лев за него е по-скоро естетическа. "В няколко класации българската банкнота беше в четворката на най-красивите. Това може да е повод за гордост“.

"Ако ти ме славиш, това засяга моето самолюбие, но аз не се славя. Това беше необичайна творческа задача. Не спекулирам с това, че съм последният автор на българските пари. Не съм отворил сергия на пазара, за да разписвам банкноти срещу заплащане“, казва проф. Гогов.

Той си спомня как е създавал образа на Паисий Хилендарски за банкнотата от два лева:

"Нямах фотодокумент. Избрах един медальон в Търговишката църква. С колегата Валери Александров го изградихме заедно. Може би, висейки му на главата, съм придобил нещо от излъчването на самия Паисий“.

На въпрос дали е запазил някоя от своите банкноти, Гогов отговаря: "Не ми е мъчно. Каквото съм имал – съм го сменил за това, което ми е трябвало. В буркан пари нямам“. На пазара той измерва инфлацията не в проценти, а в крачки: "Миналата година за същия маршрут на пазара давах 30 лева, сега – 50“.

Освен художник на българските пари, проф. Гогов е и съавтор на националния герб.

"Нашата идея беше да възстановим стария герб. Проблемът беше короната – системата не можа да я преглътне. Короната, която сега виждаме, е нова, компромисна. А това не ѝ прави чест“.

А в неговата къща, скътана в гората над Кюстендил, сред три кошници и няколко крачки до пазара, проф. Кирил Гогов продължава да чертае – не пари, не символи, а следи от смисъл.