През 2022 г. средните годишни заплати достигат от 73 642 евро в Исландия и едва 24 067 евро в Гърция, показват данни на Statista.

Страните с най-високи годишни възнаграждения на гражданите през миналата година са Исландия (73 642 евро), Люксембург (72 529 евро), Швейцария (67 605 евро), Белгия (63 758 евро) и Дания (59 405 евро)

На другия полюс - с най-ниско възнаграждение живеят гражданите в Гърция (24 067 евро), Словакия ( 24 337 евро), Унгария (26 376 евро), Португалия (29 540 евро) и Чехия (30 967 евро).

В тази статистика данни за България няма, но според данните на европейската статистическа служба Евростат през 2022 г. нетните годишни доходи на средностатистически работник без деца са били 26 136 евро в ЕС, като най-ниско е възнаграждението от 8 412 евро в България и най-високо от 47 640 евро в Люксембург, пише Money.bg.

Според Евростат средната цена на труд на час в ЕС е била 30,5 евро. Работещите двойки с две деца имат доход средно 55 573 евро годишно.

Некоригираната разлика в заплащането на жените и мъжете е била 12,7% през 2021 г., като най-голямата разлика се наблюдава в Естония - 20,5%, а най-малката разлика е в Люксембург -0,2%. Въпреки това, според Европейската комисия, разликата в заплащането се е увеличила с 13% през 2023 г.

Обикновено най-добре заплатените сектори в Европа са информационни технологии, финанси, застраховане, търговия на дребно, образование и др.

Най-ниско заплатените пък са тези в администрацията, хотелиерство и строителство.

Защо заплатите в Исландия и Люксембург са по-високи?

Част от увеличенията в Исландия се дължат на добавянето на обезщетения за Covid-19, както и на възстановяване на почасовите заплати след пандемията.

Исландия е и една от най-скъпите страни в света за живот, с постоянно расрящя инфлация, коментира Euronews. От март 2019 г. са подписани 326 исландски трудови договора, като над 90% от работната сила е част от синдикат.

В Люксембург финансовият и банковият сектор са основните фактори за атрактивните заплати в Люксембург, като повечето банки наемат високообразовани, опитни и търсени работници - някои от тях са чужденци.

Белгия пък залага на индексирането на заплатите. Страната отбеляза най-високата индексация от 50 години насам през 2022 г., заради растящата инфлация и цените на енергията, които се отразиха върху покупателната способност на служителите.

Дания няма определена минимална заплата, а позволява на служителите и работодателите да имат свои собствени споразумения за заплатите. В същото време има и по-малко закони относно уволненията, като съдебните спорове, които ги оспорват, също са доста малко. Служителите обаче не остават настрана. Имат осигурителни фондове за безработица, в които могат да внасят абонаментно, докато са на работа. Това им осигурява обезщетения за безработица до две години, в случай че по-късно загубят работата си.

На този фон Гърция все още се възстановява от кризата с държавния дълг, което води до това, че средните заплати и минималните заплати са много по-ниски от останалата част от Европа. Наскоро се въведоха и по-строги мерки на пазара на труда, като например стимули за наемане на по-млади, току-що завършили, които могат да бъдат платени по-ниско.

Словакия пък се бори с ниската производителност на труда и последиците от рухналия съветски режим, което означава ниско възнаграждение.